Урок 92
Учение и Завети 88:41-69
Въведение
Това е вторият от четири урока върху Учение и Завети 88. Частта на откровението, която се обсъжда в този урок, е дадена на конференция на висши свещеници в Къртлънд, щата Охайо, на 27 и 28 декември 1832 г. Тя включва обяснението на Исус Христос за начина, по който Бог управлява Своите творения и покана да се доближаваме към Него.
Предложения за преподаване
Учение и Завети 88:41-50
Спасителят разкрива, че всички неща се управляват от божествен закон
Покажете снимка на звезди, като например Господ е създал всички неща (Евангелски произведения на изкуството 2009 г., № 2; вж. също LDS.org) или нарисувайте на дъската няколко звезди.
-
Някога размишлявали ли сте за Бог и Неговите творения, докато гледате звездите? Какви са били вашите въпроси или мисли, докато се взирате в небето?
Обърнете внимание, че когато размишляват върху необятността на Божиите творения, понякога хората се чувстват малки и незначителни. Те може да се питат дали Бог знае за тях. Кажете на учениците, че докато обсъждат стиховете в днешния урок, те ще осъзнаят, че въпреки, че Бог управлява необятните си творения, Той познава всеки един от нас и желае да е близо до нас.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 88:41. Поканете класа да следят текста, като потърсят как този стих показва, че Бог има силата да управлява всичките Си творения и в същото време да познава всеки от нас поотделно.
-
Как този стих показва, че Бог има силата да познава всеки от нас и нашите нужди?
Поканете друг ученик да прочете на глас Учение и Завети 88:42-45. Поканете класа да посочи как Бог управлява творенията Си.
-
Как Бог управлява Своите творения? (Чрез Своите закони.)
Поканете учениците да се замислят за едно от Божиите творения и как то ги удивлява. Поканете няколко ученика да споделят мислите си. За пример бихте могли да покажете предмет или снимка, изобразяваща едно от Божиите творения и да обясните защо това творение ви удивлява.
Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 88:46-47 и да потърсят какво виждаме, когато гледаме Божиите творения.
-
Какво виждаме, когато гледаме и най-малкото от Божиите творения? (Учениците може да използват различни думи, но техните отговори трябва да изразяват следния принцип: Когато гледаме Божиите творения, ние виждаме Неговото величие и сила. Запишете този принцип на дъската.)
-
Как творенията, които виждате в небесата и на земята влияят на вашето свидетелство за Бог?
Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 88:48-50. След като сте им дали достатъчно време, помолете един от тях да обобщи стиховете със собствени думи.
Учение и Завети 88:51-61
Господ разказва притча за мъже, които работят на нивата и са посетени от господаря си
Обяснете, че Учение и Завети 88:51-60 съдържа притча, която ни помага да разберем Божието взаимодействие с царствата, или световете, които Той е създал. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 88:51-55. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво заповядва мъжът в притчата да направи всеки от слугите му и какво им обещава.
-
Какво заповядва мъжът на слугите си? Какво им обещава? (Заповядва им да работят на нивата. Обещава, че ще ги посети, всеки поотделно.)
Обобщете Учение и Завети 88:56-60, като обясните, че в притчата господарят посещава всеки от слугите, когато идва неговият ред. Всеки слуга приема „светлината на лицето на господаря си, всеки човек в часа си“ (У. и З. 88:58).
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 88:61. Поканете класа да седят текста и да потърсят какво в тази притча ни учи за начина, по който Бог взаимодейства с царствата, които е създал.
-
На какво ни учи тази притча за начина, по който Бог взаимодейства с царствата, които е създал? (Помогнете на учениците да открият следното учение: Бог ще посети всяко от Своите царства и техните жители в Своето време. Запишете това учение на дъската.)
Учение и Завети 88:62-69
Бог обещава да се приближава до нас, когато ние се приближаваме до Него
Обърнете внимание, че Господ е дошъл в царството Си на тази земя и че ще дойде отново през Милениума. В Учение и Завети 88:62-69, Господ учи какво можем да правим, за да се доближава Той до нас в момента. Поканете учениците да помислят над следните въпроси:
-
Колко близо се чувствате до Господ? Бихте ли желали да се чувствате по-близо до Него?
Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 88:62-63, като потърсят нещата, които можем да правим, за да каним Господ да се доближава до нас.
-
На кой принцип ни учат тези стихове за доближаването до Господ? (След като учениците отговорят, напишете следния принцип на дъската: Ако се доближаваме до Господ, Той ще се доближава до нас.)
-
Кои думи в стих 63 ни учат за начините, по които се доближаваме до Господ? Търсим, искаме и хлопаме.)
Обърнете внимание, че думите търся, искам и хлопам изразяват действие.
-
Кои действия са ви помагали да търсите, искате и хлопате, за да се доближавате до Господ?
За да помогнете на учениците да разберат един от начините да се доближават до Господ, поканете един ученик да прочете на глас следното изказване на президент Спенсър У. Кимбъл:
„Откривам, че когато стана небрежен в общението си с Божеството и когато изглежда, че нито божествено ухо слуша, нито божествен глас говори, наистина съм се отдалечил. Ако се потопя в Писанията, разстоянието намалява и духовността се завръща“ (Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball, 2006 г., с. 67).
За да помогнете на учениците да увеличават своето разбиране за начина, по който Небесният Отец отговаря на молитвите им, прочетете на глас Учение и Завети 88:64-65. Поканете учениците да следят текста и да потърсят какво ни обещава Спасителят, ако се молим на Отец в Негово име.
-
В този стих, на какво учи Спасителят за начина, по който Небесният Отец отговаря на молитвите ни? (Помогнете на учениците да открият следния принцип: Небесният Отец отговаря на молитвите ни по начините, за които знае, че са най-добри за нас. Запишете този принцип на дъската.)
За да помогнете на учениците да разберат този принцип, бихте могли да им дадете копие на следното изказване на старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли. Поканете един ученик да прочете изказването на глас и помолете класа да слушат и открият какво следва да правим, когато Небесният Отец отговаря на дадена молитва по начин, различен от очаквания или не получаваме това, за което сме се надявали.
„Толкова е трудно, когато искрена молитва за нещо, което желаете много, не получи отговор по начина, по който желаете. Трудно е за разбиране защо упражняването на дълбока и искрена вяра чрез един покорен живот не носи желания резултат. … Понякога е трудно да разпознаете кое е най-добро или целесъобразно за вас във времето. Животът ви ще бъде по-лек, когато приемате, че онова, което Бог прави в живота ви, е за ваше вечно добро“ („Да използваме божествения дар на молитвата“, Лиахона, май 2007 г., с. 9).
Бихте могли да поканите няколко ученика да споделят свое преживяване, когато Небесният Отец е отговорил на техните молитви по най-добрия за тях начин. Вие също бихте могли да споделите свое преживяване.
Обяснете, че в Учение и Завети 88:66 научаваме, че един от начините, по които Бог общува с нас, е чрез „гласа на един, който вика в пустошта“. Помолете учениците да прочетат наум Учение и Завети 88:66, като потърсят как Божият глас достига до нас.
-
Според този стих, как Божият глас е като „гласа на един, който вика в пустошта“?
-
Кога сте чувствали, че Бог е бил близо до вас, въпреки че не сте Го виждали?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 88:67-69. Поканете класа да следят текста и да търсят допълнителни начини, по които можем да се доближаваме до Господ. Поканете учениците да споделят какво са открили.
Напишете следното незавършено изречение на дъската: Ако очите ми са отправени единствено към Божията слава, тогава …
Поканете учениците да завършат изречението, като използват наученото от стих 67. Изречението трябва да се завърши по следния начин: Ако очите ми са отправени единствено към Божията слава, тогава ще бъда изпълнен със светлина. Може да предложите на учениците да отбележат този принцип, така както е даден в Учение и Завети 88:67.
-
Какво според вас означава очите ви да са отправени „единствено към (Господната) слава“? (Докато учениците отговарят на този въпрос, те могат да споделят различни примери. Уверете се, че те разбират като цяло, че изразът предполага пълна отдаденост на Божиите дело и цели.)
-
Помислете за ваши познати, които изглежда са изпълнени с Господната светлина. По какви начини виждате тази светлина в тях?
-
Според стих 68, от какво имаме нужда, за могат умовете ни да бъдат отправени единствено към Бог? (Бихте могли да обясните, че изразът „осветете се“ се отнася за необходимостта да бъдем пречистени и освободени от греха. Ние се освещаваме чрез Единението на Исус Христос и влиянието на Светия Дух, като се покайваме за греховете си, получаваме свещенически обреди и спазваме заветите си.)
Поканете учениците отново да прочетат ученията и принципите, които сте написали на дъската. След това ги помолете да си представят, че наблюдават звездите с приятел, който чувства, че Бог не знае за него или нея. Поканете учениците да напишат в тетрадката за работа в класи или дневниците си за изучаване на Писанията какво биха казали на своя приятел, използвайки принципите на дъската. След като сте им дали достатъчно време, поканете няколко ученика да споделят какво са написали. Може да прочетете следното изказване на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото Президентство. Също така бихте могли да споделите своето свидетелство какво е било Божието влияние в живота ви, когато сте полагали усилия да се доближавате до Него.
„Мои скъпи братя и сестри, … понякога можем… да се чувстваме незначителни, незабележими, самотни или забравени. Но винаги помнете – вие сте от значение за Него! …
Бог вижда, че вие не сте само смъртно същество на една малка планета, което живее кратко — Той гледа на вас като на Свое дете. Той ви вижда като съществото, което сте способни и предназначени да станете. Той желае вие да знаете, че сте от значение за Него“ („Вие сте от значение за Него“, Лиахона, ноем. 2011 г., с. 22).
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 88:67. „Изпълнени със светлина“
Президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото Президентство учи, че когато се доближаваме до Бог, нашите души се изпълват със светлина:
„Когато се доближаваме до Небесния Отец, ние ставаме по-свети. Когато ставаме по-свети, преодоляваме неверието и нашите души ще бъдат изпълнени с Неговата благословена светлина. Като съгласуваме живота си с тази светлина, тя ни води извън тъмнината и към по-голямата светлина. Тази по-голяма светлина води към неописуемите служения на Светия Дух и завесата между небесата и земята изтънява“ („Божията любов“, Лиахона, ноем. 2009 г., с. 23–24).
Учение и Завети 88:68. „Осветете се“
Ръководство към Писанията определя освещаването като „процесът на освобождаване от греховете и превръщане в чист и свят човек чрез Единението на Исус Христос (Моисей 6:59–60)“. Към понятието освещаване в Ръководство към Писанията са дадени следните препратки: 2 Солунците 2:13; Евреите 10:10; 13:12; Алма 13:10–12; Еламан 3:33–35; 3 Нефи 27:20; Учение и Завети 20:31; 76:41; 88:68. (Вж. Ръководство към Писанията, „Освещаване“, scriptures.lds.org.)
Старейшина Дж. Томас Фианс от Седемдесетте обяснява какво означава да осветим себе си:
„Чрез изучаване на Писанията получаваме допълнителни напътствия за начина, по който се доближаваме до Господ: „Осветете се, тъй че умът ви да се отправи единствено към Бог, и ще дойдат дните, когато ще Го видите, защото Той ще разбули лицето Си пред вас, и това ще бъде в Неговото собствено време, и по Неговия собствен начин, и според Неговата собствена воля“. (У. и З. 88:68, курсив добавен.) Освещавам означава да направиш нещо свято – да го освободиш от греха, да го пречистиш. Ние правим това, за да бъдем в синхрон с Духа.
И ни е дадено напътствие, което редовно ни напомня за начините, по които можем да се запазим чисти от греха и да имаме Светия Дух с нас. Чуваме го всеки път, когато взимаме от причастието. Чуйте внимателно следните думи: „О, Боже, Вечний Отче, ние Те молим в името на Твоя Син Исус Христос да благословиш и осветиш този хляб за душите на всички онези, които вземат от него, за да може да ядат във възпоменание на тялото на Твоя Син и Ти свидетелстват, о, Боже, Вечний Отче, че те желаят да вземат върху си името на Твоя Син, и си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал, за да може винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях“ (Моро. 4:3; и У. и З. 20:77; курсив добавен.)“ („Draw Near unto Me“, Ensign, ноем. 1985 г., с. 90).