Учение и Завети 113-114

Въведение

След като пристига във Фар Уест, Мисури, през март 1838 г., Пророкът Джозеф Смит получава откровението, записано като Учение и Завети 113. В това откровение, Господ отговаря на въпроси за книгата на Исаия. На 11 април 1838 г. Джозеф Смит получава откровението, записано като Учение и Завети 114, в което Господ напътства Дейвид У. Патън, член на Кворума на дванадесетте апостоли, да се подготви да отслужи мисия.

Предложения за преподаване

Последователно преподаване на Писанията

В курсовете на семинара, главите и разделите на Писанията обикновено се преподават в последователността, в която се появяват в стандартните произведения. Всеки урок обикновено се води в последователността на стиховете. Въпреки че този урок засяга пророчества в книгата на Исаия, това не е урок за тази книга. Следва да преподавате ученията и принципите на Евангелието, които се намират в Учение и Завети 113, като не използвате твърде много време в обяснение на книгата на Исаия.

Учение и Завети 113

Господ отговаря на въпроси относно книгата на Исаия

Започнете урока, като зададете на учениците следния въпрос:

Трудно ли ви е понякога да разбирате прочетеното в Писанията?

Обърнете внимание, че някои пророчества в Писанията съдържат трудни за разбиране символи. Обяснете, че във Фар Уест, Мисури, някои братя искат от Джозеф Смит да изясни откъси в глави 11 и 52 на книгата на Исаия. Господните отговори на тези въпроси са записани като Учение и Завети 113. Бихте могли да обясните, че когато Мороний за първи път посещава Джозеф Смит, той цитира пророчеството в Исаия 11. Мороний казва на Джозеф, че това пророчество скоро ще се изпълни (вж. Джозеф Смит – История 1:40).

Поканете един ученик да прочете Исаия 11:1 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят предмети, споменати в този стих.

Какви предмети открихте? (Учениците следва да посочат клон (отрасъл), ствол (пън) и корени. Обърнете внимание, че Учение и Завети 113 съдържа обяснения за клона, ствола и корените.)

Обяснете, че думата пън в Исаия 11:1 е преведена от еврейската дума, която означава ствол на дърво – било то отрязано или цяло. Поканете един ученик да нарисува ствол на дъската и да напише пън до рисунката. След това помолете ученика да добави корени и да ги надпише корени.

Според Исаия 11:1, какво ще излезе от ствола? (Отрасъл, или казано иначе – наново израснал клон.)

Поканете ученика да нарисува новия клон, израснал от ствола, и да го надпише клон.

Обяснете, че това са символи. Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 113:1-6 наум, търсейки значението на символите.

Според стихове 1-2, кого представлява стволът Есеев?

Поканете един ученик да напише Исус Христос на дъската до думата ствол.

Обяснете, че старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли споделя една интерпретация на корените и клона – че и двата представляват Джозеф Смит. Помолете един ученик да прочете на глас следното изказване:

„Дали грешим, когато казваме, че споменатият тук пророк е Джозеф Смит, на когото е дадено свещеничеството, който е получил ключовете на царството и който е издигнал знаме за събирането на Господния народ в нашата диспенсация? Не е ли той „един служител в ръцете Христови, който отчасти е потомък на Есей и също на Ефрем, или от дома Иосифов, на когото е възложена голяма власт“? (У. и З. 113:4-6.) Ушите, които могат да чуват нашепванията на безкрайността, ще знаят значението на тези неща“ (The Millennial Messiah: The Second Coming of the Son of Man, 1982 г., с. 339–340).

Поканете един ученик да напише Джозеф Смит на дъската до думите корени и клон.

Кои са някои от нещата, които е направил Джозеф Смит като „служител в ръцете Христови“? (У. и З. 113:4).
Според Учение и Завети 113:6, с каква цел на Джозеф Смит са дадени ключовете на царството? (Докато учениците обсъждат въпроса, запишете следната истина на дъската: Джозеф Смит получава ключовете на царството, за да се събере Израил в последните дни. Също така бихте могли да поканите учениците да прочетат Учение и Завети 110:11.)

Обяснете, че след като Господ разкрива отговори на въпроси по Исаия 11, Елаяс Хигби задава въпрос по Исаия 52. Поканете половината клас да прочетат Учение и Завети 113:7-8 наум. Поканете другата половина да прочетат Учение и Завети 113:9-10 наум. Помолете и двете групи да потърсят какви са Господните желания за хората на Сион.

Според стихове 7-8, какво следва да „облечем“? Според стих 8, в какво се състои силата на Сион? (Учениците следва да изразят следната истина: Свещеническата власт е силата на Сион.)

Обяснете, че стих 9 включва въпрос за това как Сион „се освобождава от връзките по шията си“. В този стих, думата връзки се отнася за средството, с което човек бива държан в плен.

Според стих 10, какво е значението на „връзките по шията си“?
По кои начини властта на свещеничеството помага на всички ни да „облечем силата си“?
Какви неща можем да направим, за да се освободим от „връзки“? Как можем да помагаме на другите да правят това?

Учение и Завети 114

Господ заповядва на Дейвид У. Патън да се подготви да отслужи мисия

Обяснете, че един човек, когото Господ избира да помогне на Сион да „облече силата си“, се казва Дейвид У. Патън. Поканете един ученик да прочете на глас следната информация:

Дейвид У. Патън се присъединява към Църквата на 15 юни 1832 г. Ръкоположен е за апостол през 1835 г. Безстрашно защитава вярата и Пророка Джозеф Смит. Докато защитава светиите срещу шайките в Мисури, Дейвид У. Патън става известен като „Капитан Безстрашен“. (Вж. Lycurgus A. Wilson, Life of David W. Patten: The First Apostolic Martyr, 1900 г., с. 5, 32, 52, 62.)

Обяснете, че старейшина Патън пожелава Джозеф Смит да поиска откровение за него. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 114:1. Помолете класа да открият какво Господ желае старейшина Патън да направи.

Какво Господ желае старейшина Патън да направи?
Според стих 1, колко души са призовани от Господ да отслужат тази мисия? (Дванадесет. Този стих се отнася за Кворума на дванадесетте апостоли и тяхната предстояща мисия в Англия.)
Кога старейшина Патън е трябвало да замине на мисия? Във въведението към раздела потърсете датата, на която е дадено това откровение. След колко време Дейвид е трябвало да замине? (Приблизително година.)

Кажете на учениците, че шест месеца след получаването на откровението за Дейвид Патън се случва трагедия. Поканете един ученик да прочете следния разказ за битката при река Крукид:

През есента на 1838 г. отново се надига преследване срещу светиите в Мисури. На 24 октомври, една шайка отвлича трима светии, като явно планира да ги убие през нощта. Като научава за това, Елаяс Хигби, член на Църквата, заповядва на полковник Джордж М. Хинкъл от щатската милиция, също член на Църквата, да организира група мъже, които да разпръснат шайката и да спасят пленниците. През нощта се събират 75 мъже, като начело на отряда е капитан Дейвид Патън. Старейшина Патън се надява да изненадат шайката и да спасят пленниците без проливането на кръв, но когато отрядът се приближава до река Крукид, скрит член на шайката стреля веднъж. Патрик Обениън, от милицията на светиите, пада ранен. Капитан Патън, отделил се от отряда с 15 души, чува изстрела и повежда атака. Следва кратка битка и няколко мъже са ранени. Гидиън Картър умира на място, а Патрик Обениън през нощта. Старейшина Патън също е ранен.

Той умира няколко часа след битката. Неговата вяра във възстановеното Евангелие е толкова голяма, че веднъж споделя с Джозеф Смит своята готовност да умре като мъченик. „Пророкът, силно развълнуван, изразил огромна печал, „защото – казал той на Дейвид – когато човек с твоята вяра поиска от Господ каквото и да е, обикновено го получава“ (Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователна система на Църквата, 2003 г.), с. 200; цитат на Джозеф Смит в Life of David W. Patten, с. 53). На погребението на старейшина Патън във Фар Уест, Джозеф Смит посочва тялото на старейшина Патън и казва: „Ето там лежи човек, който направи това, което каза, че ще направи – да даде своя живот за приятелите си“ (в History of the Church, 3:175).

Обърнете внимание, че когато старейшина Патън умира, чрез своята вярност, той се подготвя да отслужи мисия. Поканете учениците да се разделят на двойки и да обсъдят следните въпроси:

Как според вас Господната заповед да се подготви за мисия е повлияла на старейшина Патън? Как тази заповед може да е била благословия за старейшина Патън, въпреки че никога не отслужва планираната мисия?
Какви принципи можем да научим от това? (Учениците могат да споделят различни проникновения и истини, включително следния принцип: Ако изпълняваме Господните напътствия, ще бъдем подготвени за всичко, което Той е планирал за нас.)
Кога сте следвали Господното напътствие, след което сте открили, че то ви е подготвило за нещо, което не сте очаквали?

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 114:2. Помолете класа да потърсят какво, според Господните слова, ще се случи с хората, които не изпълняват своите призования. (Може да обясните, че в този стих терминът епископство се отнася за дадената ни отговорност, а не за службата на епископа или неговите съветници. Вж. Псалми 109:8; Деянията 1:20).

Какво можем да научим от стих 2 за това, което ще се случи, ако не сме верни на своите призования? (Някой друг ще бъде призован да изпълнява отговорностите ни.)

Обяснете, че на смъртното си ложе старейшина Дейвид У. Патън говори за някои от светиите, включително членове на Кворума на дванадесетте апостоли, които не са били верни. Той възкликва: „О, да бяха те в моето положение! Защото чувствам, че опазих вярата, попрището свърших, за мен вече има готов венец, който Господ, праведният Съдия, ще ми даде“. На жена си, той казва: „Каквото и друго да правиш, о, не отричай вярата!“ (цитирано от Heber C. Kimball, в Life of David W. Patten, с. 69).

За да помогнете на учениците да почувстват колко е важно да бъдат верни сега, поканете ги да напишат в тетрадките си за работа в клас или дневниците за изучаване на Писанията какво ще правят, за да следват Господните напътствия и да изпълнят очакванията, които Той има към тях.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Учение и Завети 113:1-6. Интерпретиране на символи в Писанията

Символите в Писанията могат да имат няколко значения. Например, вдъхновената интерпретация на Исаия 11:1, 10 в Учение и Завети 113:1-6 показва изпълнението на това пророчество в последните дни (вж. Джозеф Смит – История 1:40). Но също така, Исаия 11:1, 10 може съвсем правилно да се интерпретира по следния начин: стволът и коренът Есееви могат да представляват Давидовия дом, а клонът и отрасълът могат да се отнасят за Исус Христос.

Учение и Завети 114:2. „Между вас има такива, които отричат Моето име“

В откровението, записано като Учение и Завети 114, Господ говори за светии от последните дни, които отричат Неговото име. Един от тези хора е Оливър Каудъри, който отстъпва от вярата и е отлъчен през 1838 г. във Фар Уест, Мисури. Тъй като Оливър Каудъри е апостол, неговото вероотстъпничество означава изоставяне на това висше и свято призование и вече не е специален свидетел за името Христово. Президент Уудръф дава Оливър Каудъри за пример на човек, който е отпаднал от вярата:

„Ако президентът на Църквата или който и да било от Неговите съветници или апостолите или който и да било чувства в сърцето си, че Бог не може да се справи без него и че той е особено важен за реализирането на Господното дело, този човек не стои стабилно. Джозеф Смит ми каза как Оливър Каудъри, вторият апостол в тази Църква, твърдял следното: „Ако напусна тази Църква, тя ще падне“.

Джозеф казал: „Можеш да опиташ, Оливър“. И Оливър опита. И падна. Но царството Божие не падна. Познавал съм и други апостоли, които чувстваха, че Господ не може да се справи без тях, но Той изпълни делото Си и без тях.

Виждал съм Оливър Каудъри, когато сякаш земята се тресеше под краката му. Никога не съм чувал човек да дава по-силно свидетелство в сравнение с това, което той даваше под влияние на Духа. Но в момента, в който той напусна царството Божие, в този момент неговата власт се изгуби. … Той загуби силата си, така както Самсон загуби своята в прегръдките на Далила. Той загуби силата и свидетелството, на които се беше радвал, и никога не ги възстанови отново в тяхната пълнота, докато беше в плътта, въпреки че почина (като член) на Църквата“ (Teachings of Presidents of the Church: Wilford Woodruff, 2004 г., с. 104–105).