Урок 60
Учение и Завети 56
Въведение
Езра Теър е определен да живее и работи, заедно с Джозеф Смит-старши, на фермата на Фредерик Г. Уилямс в Къртлънд, Охайо. Брат Теър също така помогнал да се изплати част от дълга по тази земя. В началото на юни 1831 г., той и Томас Б. Марш са призовани на мисия в Мисури (вж. У. и З. 52:22). Поради гордост и егоизъм, брат Теър не е подготвен да тръгне с брат Марш. В записаното като Учение и Завети 56 откровение, получено на 15 юни, Господ отменя призованието на брат Теър и назначава нов колега за брат Марш. Господ предупреждава светиите да се пазят от гордост и ги учи, че е подготвил за тях много повече от земя и пари.
Предложения за преподаване
Учение и Завети 56:1-13
Господ отменя призованието за мисия на Езра Теър и го предупреждава да се покае
Попитайте учениците дали познават някого, който се е отказал от нещо важно, за да се подчини на Господните заповеди. (Възможно е примерите да включват жертване с цел присъединяване към Църквата или отиване на мисия или подчиняване на някои от стандартите на Църквата.) Поканете няколко ученика да споделят преживяванията си.
Обяснете, че през юни 1831 г., Господ призовава Езра Теър да отслужи мисия в Мисури, заедно с Томас Б. Марш. Грижите на брат Теър, свързани със собственост и пари, му попречват да се подготви да тръгне, затова брат Марш отива при Джозеф Смит с въпрос какво да прави. Когато Пророка пита Господ, Той отговаря с откровение, записано в Учение и Завети 56.
Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 56:1-2 на глас. Поканете учениците да следят текста, като потърсят какво казва Господ на хората, които отказват да се подчиняват на Неговите заповеди.
-
Какво казва Господ за хората, които отказват да се подчиняват на Неговите заповеди?
Напишете следното непълно изречение на дъската: За да бъдем спасени, ние трябва …
Поканете учениците да завършат изречението според казаното в стих 2. (Учениците могат да използват различни думи, но те трябва да разпознават следния принцип: За да бъдем спасени, ние трябва да поемем кръста си, да следваме Спасителя и да спазваме Неговите заповеди. (Завършете принципа на дъската.)
-
Какво според вас означава да „поеме(м) кръста си“? (За да помогнете на учениците да разберат този израз, бихте могли да ги поканите да прочетат Превода на Джозеф Смит на Матея 16:24, който се намира в изданието на английски, Matthew 16:24, бележка под линия e)
-
Кои дадени от Господ заповеди изискват да поeмете кръста си и да жертвате, за да можете да се подчинявате? (Някои примери могат да бъдат открити в За укрепването на младежите.).
-
Кои благословии сте получили (или по-късно ще получите), защото сте избрали да се подчинявате?
Попитайте по какви начини хората в следните примери могат да поемат кръста си и да спазват Господните заповеди:
-
Млад мъж доближава възрастта, на която ще може да служи на мисия. Той се тревожи как ще загърби всичко, за да може да служи.
-
Млада жена знае, че младежите в нейния район ще посещават храма след няколко месеца, но тя няма храмова препоръка. Има нещо в живота й, което в момента би й попречило да получи такава.
Обяснете, че ако ние изберем да не поемаме кръста си, е възможно да пропуснем възможности да благославяме околните и сами да получим благословия. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 56:3-5. Поканете класа да открие какво се случва, затова защото Езра Теър не е готов да замине за Мисури. Преди учениците да четат, бихте могли да обясните, че думата отменям означава да оттегля или да анулирам.
-
Какво изгубил Езра Теър, защото не бил готов да замине? (Изгубил възможността да отслужи мисия и да получи благословиите, които биха произлезли от нея.)
-
Според стих 4, какво може да прави Господ с дадените от Него заповеди? (Учениците следва да разпознаят следния принцип: Господ може да дава заповеди и да ги отменя, „тъй както (Му) се вижда добре“.
Попитайте учениците дали могат да се сетят за примери от Писанията или историята на Църквата, когато Господ е дал заповед, след което я е отменил. Следват няколко примера:
-
След като Господ предлага по-висш закон на Моисей и неговия народ, чедата Израилеви се разбунтуват и започват да се кланят на златния телец. След това Господ им дава по-низш закон. (Вж. Изход 32-34; Превода на Джозеф Смит, Изход 34:1-2; У. и З. 84:23-27.)
-
По време на земното служение на Спасителя, Той изпраща апостолите само до членовете на дома Израилев (вж. Матея 10:5). Скоро след Възкресението на Спасителя, Той казва на апостолите да проповядват на всички народи (вж. Матея 28:19).
-
В тази диспенсация Господ заповядва на някои от ранните светии да практикуват многобрачие. Пророкът Джозеф Смит и много други ръководители на Църквата смятат тази заповед за трудна, но те й се подчиняват. След получено откровение, президент Уилфърд Уудръф издава т. нар. Манифест, който е приет от Църквата като влязъл в сила и обвързващ на 6 октомври 1890 г. Това води до прекратяване на многобрачие в Църквата (вж. Официално изявление 1).
Обобщете Учение и Завети 56:6-7, като обясните, че Господ също така променя призованията за мисия на Селая Дж. Грифин и Нюъл Найт. Напомнете, че поради трудностите, предизвикани от Лимън Копли в Томпсън, Охайо, светиите от Колсвил били упътени да се преместят в Мисури. Те питат пророка дали биха могли да бъдат водени в пътуването от Нюъл Найт, който ги е довел от Колсвил. Нюъл Найт бил призован да служи с Селая Дж. Грифин преди тези трудности (вж. У. и З. 52:32), така че Господ упътва Селая Дж. Грифин да заеме мястото на Теър като колега на Томас Б. Марш, а Нюъл Найт да остане със светиите от Колсвил.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 56:8-11. Поканете класа да следят текста, като потърсят какво Господ заповядва на Езра Теър да направи след отменянето на неговото призование.
-
Какво според словата на Господ ще се случи ако Езра Теър се покае? Какво ще стане, ако не се покае?
Обяснете, че Езра Теър се покайва и седем месеца по-късно отново е призован да служи като мисионер с Томас Б. Марш (вж. У. и З. 75:31).
Учение и Завети 56:14-20
Господ предупреждава светиите да се пазят от алчност и горделиви сърца
Поканете учениците да си представят, че имат приятел, който е прегрешил и се чувства зле. Приятелят им идва при тях и пита: „Какво трябва да направя, за да се покая“? Дайте на учениците достатъчно време да помислят и да отговорят. След като отговорят, поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 56:14-15. Поканете класа да следят текста, като търсят отношения и действия, които пречат на опрощението на нашите грехове.
-
Според Учение и Завети 56:14-15, кои отношения и действия пречат на опрощаването на греховете ни?
-
Какво според вас означава израза „търсите да се съветвате по ваши собствени пътища“? Какво предполага израза „сърцата ви не са задоволени“? (Предполага, че не си доволен от това, което имаш.)
-
Какво можем да научим от стихове 14 и 15 за това какво е необходимо, за да се покаем и получим опрощение? Учениците може да посочат различни принципи, но вие обърнете внимание на следната истина: Покаянието включва подчиняване на Господните напътствия и отвръщане от неправедни желалия. Предложете на учениците да запишат този принцип в Писанията си до Учение и Завети 56:14-15.)
-
Защо подчинението и отвръщането от неправедността са необходими за покаянието?
Обяснете, че покаянието не включва само следване на поредица от стъпки, а пълна промяна на сърцето – решение да се подчиняваме на Господ и да се отвръщаме от всяка неправедност. Изглежда, че когато това откровение е получено, егоизмът и гордостта на Езра Теър му пречели да се подчини на Господното напътствие.
-
Как гордостта влияе на способността ни да имаме каещо се сърце?
Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 56:16-17 със съученик. Нека единият открие как некаещото се сърце може да се прояви в богат човек. Нека другият открие как некаещото се сърце може да се прояви в беден човек. Може да им предложите да отбележат намереното. Поканете учениците да обяснят какво са открили на своите съученици и заедно да обсъдят следните въпроси (можете да ги напишете на дъската):
-
Какви прилики можете да откриете в некаещите се сърца и на бедни, и на богати.
-
Защо алчността може да е обща черта на бедни и богати?
Поканете учениците да се замислят кога са видели този вид отношение в живота си или в живота на техни познати.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 56:18. Помолете класа да следят текста, като търсят думи, описващи сърцата на хората, които ще бъдат благословени.
-
Според стих 18, какви трябва да бъдат нашите сърца? Какво означава да имаме съкрушено сърце? А каещ се дух? (Тези думи предполагат смиреност и подчинение на Господ.)
-
Ако сърцата ни са алчни или горделиви, как можем да се променим?
Поканете учениците да продължат да четат Учение и Завети 56:19-20 със съученик. Поканете ги да търсят благословиите, които Господ обещава на хората със смирени сърца. Може да им предложите да отбележат намереното.
Напишете следните недовършени изречения на дъската: Хората със смирени сърца ще …
-
Според стихове 18-20, кои благословии завършват изречението на дъската? (Докато учениците откриват благословиите, споменати в тези стихове, вие ги записвайте на дъската. Може да обясните, че думата отплата се отнася за наградата за добрите дела и наказанието за неправедните действия.)
Обяснете, че според закона за посвещаването, дялът, определен на даден човек или семейство, според техните обстоятелства, се нарича „наследство“ (У. и З. 57:7). Възможно е по време на практикуването на този закон, някои светии, подобно на Езра Теър, да са се тревожели твърде много за получаването на това тяхно „наследство“.
На дъската напишете думите Моето наследство до изброените на дъската благословии.
-
На базата на изброеното, как бихте обобщили благословиите, които Господ е приготвил за хората със смирени сърца? (Учениците могат да използват различни думи, но те трябва да разпознават следния принцип: Хората със смирени сърца ще наследят земята.)
-
Как благословиите, описани в стихове 18-20 могат да се сравнят със собствеността и парите, за които Езра Теър и други ранни светии може да са се тревожели толкова много?
Свидетелствайте за благословиите (или „наследството“), които Господ е запазил за нас, когато се отричаме от неправедността и отдаваме себе си в следването на Неговите заповеди.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 56:2. Поемане на кръста ни и следване на Господ като мисионери
Президент Езра Тафт Бенсън говори за очакването към младите мъже да жертват каквото е необходимо, за да отслужат мисия:
„По отношение на отслужването на мисия, президент (Спенсър У.) Кимбъл казва: „Колко егоистично и неразумно е един младеж да порасне, да прекарва времето си в подготовка за професионална реализация и да няма желанието да служи на своя Творец в тази най-важна служба на света“ (семинар за регионални представители, 30 септ. 1977 г.). …
Млади мъже, следните слова на президент Кимбъл следва да бъдат ваше лично мото: „Всеки мъж, член на Църквата, който е достоен и способен, следва да отслужи мисия“ (Ensign, май 1974 г., с. 87). Ние искаме от вас да направите тази жертва. Използваме тази дума, защото нямаме по-добра. Това е една инвестиция. Включете се в тази най-велика служба на света. Не бягайте от отговорност. Не я отричайте съзнателно. Каним ви да се присъедините към армията, … която се разраства с всеки изминал ден. Вашата задача ще е да провъзгласявате посланието на Възстановяването пред света. Знайте, че ние ви имаме доверие и ви обичаме. Очакваме от вас да отслужите мисия“ („This Is a Day of Sacrifice“, Ensign, май 1979 г., с. 33).
Учение и Завети 56:4. Господ заповядва и отменя
Президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли коментира как понякога Господ променя напътствието, дадено на Църквата. Президент Пакър насърчава членовете да имат доверие в процеса на даване на откровение на апостолите и да приемат промените в практики и процедури, така както се откриват:
„Промените в организацията и процедурите са свидетелство, че откровението продължава. Докато ученията остават непроменени, с методите и процедурите това не е така. …
Евангелският план се разкрива ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко. Казано е: „Вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие“. (Символът на вярата 1:9.)
В бъдеще ще настъпват промени, така както е ставало в миналото. Дали Братята ще въвеждат промени или ще им противостоят зависи изцяло от насоката, която получават чрез каналите на откровение, установени от началото.
Ученията ще останат непроменени, вечни; организацията, програмите и процедурите ще се променят според напътствията на Този, на Когото тази Църква принадлежи. …
И накрая, това става, защото Господ го е казал: „дали чрез (Неговия) собствен глас или чрез гласа на служителите (Му), все едно“. (У. и З. 1:38.) Ние познаваме гласа Му, когато Той говори“ („Revelation in a Changing World“, Ensign, ноем. 1989 г., с. 15, 16).
Учение и Завети 56:14-15. Да ти бъде опростен греха
Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли набляга на резултатите от пълната промяна в сърцето чрез покаяние:
За покаянието са нужни сериозна целенасоченост и желание за постоянство, дори когато изпитваме болка. Опитите за съставяне на списък с определени стъпки за покаяние могат да помогнат на някои хора, но това може също да доведе до един механичен подход, на който му липсват истинското чувство и промяна. Истинското покаяние не е повърхностно. …
С вяра в милостивия Изкупител и Неговата сила възможното отчаяние се обръща в надежда. Самото сърце и желанията се променят, като някога привлекателният грях става все по-отблъскващ. В това ново сърце се сформира твърдото решение да се изостави греха и да се поправи възможно най-пълно нанесената вреда. Това решение скоро узрява в завет за подчинение на Бог. С постигането на този завет Светият Дух, вестителят на божествената благодат, ще даде облекчение и опрощение“ („Божествения дар на покаянието“, Лиахона, ноем. 2011 г., с. 40).
Учение и Завети 56:19. Господ ще компенсира загубите на смирените по сърце
Следното изказване на старейшина Джозеф Б. Уъртлин от Кворума на дванадесетте апостоли учи на принципа на възвращаемостта, който включва обещанието на Спасителя за компенсация:
„Господ възнаграждава верните за всяка загуба. Онова, което е отнето от онези, които обичат Господ, ще им се прибави по Неговия собствен начин. Макар че то може да не стане във времето, в което искаме ние, верните ще знаят, че всяка сълза днес в крайна сметка ще бъде възнаградена стократно със сълзи на ликуване и благодарност“ („Каквото и да става, харесвай го“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 27–28).