Урок 113
Учение и Завети 107:39-100
Въведение
Това е последният от три урока, които обсъждат откровението, записано в Учение и Завети 107. Откровението е записано през 1835 г., но „историческите документи потвърждават, че по-голямата част от стихове 60 до 100 включват откровение, дадено чрез Джозеф Смит на 11 ноември 1831 г.“ (въведение към У. и З. 107). Стиховете, обсъдени в този урок, съдържат Господните слова относно древното предаване на Мелхиседековото свещеничество от баща на син. Те също дават инструкции относно задълженията на различните свещенически ръководители.
Предложения за преподаване
Учение и Завети 107:39-57
Господ разкрива, че Мелхиседековото свещеничество било предавано в древността от баща на син
Преди урока напишете на дъската следния въпрос: Кои са някои от обстоятелствата, пред които сте изправени сега или които скоро ви предстоят, при които може да имате полза от получаването на напътствие или утеха от Вашия Небесен Отец?
В началото на часа, поканете учениците да обмислят този въпрос. Нека няколко ученика споделят своите отговори. Когато учениците започнат днешното обсъждане на Учение и Завети 107:39-100, насърчете ги да търсят принципи в тези стихове, които могат да им помогнат да получат допълнително напътствие и утеха от техния Небесен Отец.
Напомнете на учениците, че в предишния урок те научиха за Първото Президентство, Кворума на дванадесетте апостоли и Седемдесетте. Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 107:39 на глас и помолете класа да потърсят едно от задълженията на Дванадесетте. Обяснете, че евангелски проповедници се отнася за онези, които имат сан патриарх в Мелхиседековото свещеничество (вж. Ръководство към Писанията, „Благовестител“, scriptures.lds.org; Bible Dictionary, „Evangelist“).
-
Според стих 39, как патриарсите получават своето призование? (Докато учениците отговарят, помогнете им да разберат следната истина: Патриарсите са призовани чрез откровение и са ръкоположени под ръководството на Дванадесетте апостоли.)
Помолете учениците да обяснят задължението на хората, които имат сан патриарх. (Патриарсите дават специални свещенически благословии на достойни членове на Църквата.) Освен това, помолете някой от класа да обясни какво е патриархална благословия. (Патриархалната благословия съдържа Господния съвет към даден човек и заявява неговия произход по отношение на дома Израилев. Вж. Предани ще сме на вярата: евангелски справочник, 2004 г., „Патриархална благословия“, с. 112-113.)
Може да поканите учениците, които са получили патриархални благословии, да споделят свидетелствата си за службата на коловите патриарси. (Предупредете учениците, че патриархалните благословии са свещени и лични и че принципно не трябва да бъдат споделяни с никой, освен с най-близки членове на семейството.) Споделете свидетелството си за благословиите от получаването на патриархална благословия и изучаването на съвета в нея.
Обяснете, че думата патриарх също се отнася за бащите в семействата. Президент Езра Тафт Бенсън учи:
„Редът на свещеничеството, за който се говори в Писанията, понякога се нарича патриархален ред, защото се предава от баща на син“ („What I Hope You Will Teach Your Children about the Temple“, Ensign, авг. 1985 г., с. 9).
Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 107:40 на глас и помолете класа да открият как Мелхиседековото свещеничество е предавано в древността. Поканете учениците да споделят какво са открили.
Отбележете, че в Учение и Завети 107:41-57 четем за някои от нещата, които Адам прави като праведен патриарх. Поканете учениците да прочетат наум стихове 41-50 и да открият модел — две неща, които Адам повтаря, докато председателства над семейството си.
-
Кои са двете действия, които Адам повтаря, докато председателства над семейството си? (Той ръкополага своите достойни наследници от мъжки пол и ги благославя.)
Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 107:53 на глас и помолете класа да открият кого благославя Адам, освен достойните си мъжки наследници. Поканете учениците да споделят какво са открили. (Уверете се, че те разбират, че Адам благославя цялото си праведно потомство, включително дъщерите.)
-
Как може примерът на Адам да служи като модел за бащите? (След като учениците отговорят, напишете на дъската следната истина: Бащите, които притежават Мелхиседековото свещеничество, имат властта да благославят децата си.)
-
Освен за да ръкоположи син в свещеничеството, кога един баща може да даде свещеническа благословия на син или дъщеря? (Отговорите може да включват, че бащите могат да отслужват свещенически благословии в случай на болест или за да дадат насока и утеха.)
Обяснете, че освен да благославят децата си, носителите на Мелхиседековото свещеничество могат да дават благословии и на други членове на семейството, а също и на други, които ги помолят. Помолете един ученик да прочете на глас следното изказване на президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли:
„За домовете без свещеничеството следва да се грижат свещеническите кворуми. По този начин на никой член на Църквата няма да му липсват благословии“ („Силата на свещеничеството“, Лиахона, май 2010 г., с. 9).
Помолете учениците да си помислят за случаи, когато са имали полза от получаването на свещенически благословии от бащите си или от други носители на Мелхиседековото свещеничество. Ако не са имали възможността да получат свещеническа благословия, поканете ги да си помислят как биха имали полза от поискването на такава благословия. Поканете няколко ученика да споделят своите преживявания и размисли.
Позовете се на въпроса, който написахте на дъската преди урока. Споделете свидетелството си, че учениците могат да търсят насока и утеха от Небесния Отец чрез патриархални благословии и чрез свещенически благословии, отслужени от техните бащи или други носители на Мелхиседековото свещеничество.
Учение и Завети 107:58-100
Господ разкрива задълженията на президентите на свещеническите кворуми
За да направите кратък преговор, напишете на дъската заглавията Мелхиседеково свещеничество и Аароново свещеничество. Поканете учениците да изредят сановете на свещеничеството под правилните заглавия. Помолете един ученик да запише един сан в свещеничеството и после предайте тебешира или маркера на друг ученик, като продължите този процес, докато учениците не изброят всички санове в свещеничеството. Насърчете учениците да си помагат един на друг, при нужда. (Сановете в Мелхиседековото свещеничество са старейшина, висш свещеник, патриарх, седемдесетник и апостол. Сановете в Аароновото свещеничество са дякон, учител, свещеник и епископ.)
-
Какво е свещенически кворум? (Организирана група братя, които имат еднакъв свещенически сан.)
Поканете един ученик да излезе на дъската и да загради свещеническите санове, които са организирани в кворуми. Насърчете класа да помагат при необходимост. (Следните санове имат кворуми: апостол, седемдесетник, висш свещеник, старейшина, свещеник, учител и дякон. Може да обясните, че всеки кол има по един кворум на висшите свещеници, като коловият президент е президент на кворума. Във всеки район висшите свещеници са организирани в група на висшите свещеници.)
Поканете няколко ученика да се редуват и прочетат на глас Учение и Завети 107:60-63, 85-89, 93-94. Поканете класа да следят текста и да открият какво от споменатото в тези стихове е общото между кворумите.
-
Според тези стихове, какво е общото между тези свещенически кворуми? (Помогнете на учениците да открият следната истина: Назначен е президент, който да председателства над всеки свещенически кворум и да ръководи неговата работа.)
-
Според стихове 87-88, по какво се различава един кворум на свещениците от кворумите на дяконите и на учителите? (Епископът на района председателства над кворума на свещениците. Той също председателства над всички носители на Аароновото свещеничество в района. В клона клоновият президент действа като президент на кворума на свещениците.)
-
Защо според вас е важно всеки свещенически кворум да има президент? Как президентът на един свещенически кворум може да помага на членовете на неговия кворум?
Обобщете Учение и Завети 107:68-84, като обясните, че тези стихове предоставят указания относно сана на епископа и ролята на съветите в Църквата.
Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 107:65-66 на глас и помолете класа да открият църковния ръководител, който председателства над всички носители на свещеничеството. Поканете учениците да споделят какво са открили. Уверете се, че те разбират, че тези стихове се отнасят за президента на Църквата.
Помолете един ученик да прочете Учение и Завети 107:67, 91-92 на глас и поканете класа да потърсят думите и изразите, които описват властта и отговорностите на президента на Църквата.
-
Въз основата на тези стихове, как бихте обобщили властта и отговорностите на президента на Църквата? (Въпреки че учениците може да използват различни думи, те трябва да открият следната истина: Президентът на Църквата има властта да отслужва всички обреди и благословии и председателства над цялата Църква. Може да поканите един ученик да запише тази истина на дъската.)
Покажете снимка на настоящия президент на Църквата.
-
Кои са някои от начините, по които сте благословени от свещеническата власт, притежавана от президента на Църквата?
Отбележете, че някои от членовете на Църквата може да чувстват, че техните призования или отговорности в Църквата са незначими. Поканете един от учениците да прочете на глас следното изказване на президент Гордън Б. Хинкли. Обяснете, че президент Хинкли казва това на всички членове на Църквата.
„Вашето задължение е толкова важно във Вашата сфера, колкото е и моето задължение в моята сфера. Никое призование в тази Църква не е малко или незначително. Всички ние, докато изпълняваме задължението си, докосваме живота на други хора“ („This Is the Work of the Master“, Ensign, май 1995 г., с. 71).
-
Какво според вас означава, че „никое призование в тази Църква не е малко или незначително“?
-
На какво Ви учи изказването на президент Хинкли за Вашите отговорности в Църквата?
Помолете учениците да прочетат Учение и Завети 107:99-100 наум и да помислят как думите на президент Хинкли се отнасят към тези стихове.
-
Според стихове 99-100, какво трябва да правим, за да застанем достойни пред Господ? (Учениците трябва да открият следния принцип: За да застанем достойни пред Господ, ние трябва да научим нашето задължение и да действаме усърдно, за да го изпълним. Може да предложите на учениците да отбележат тази истина в Писанията си.)
Въпреки че тези стихове първоначално са насочени към носителите на свещеничеството, принципът, на който учат, важи за всички членове на Църквата.
Разделете учениците по двойки. Поканете ги да обсъдят следните въпроси. Прочетете въпросите един по един или ги запишете на дъската.
-
По какъв начин сте благословени от службата на член на Църквата, който/която усърдно е изпълнявал/а задължението си?
-
Какво правите, за да научите задължението си и да действате усърдно по неговото изпълнение?
Дайте възможност на учениците да свидетелстват за важността да вършим задължението си в Църквата и в семействата ни. Поканете ги да си поставят цел да изпълняват усърдно задълженията си.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 107:40-57. Адам ръкополага синовете и внуците си и благославя потомството си
Президент Езра Тафт Бенсън пише за това колко е важно бащите да бъдат молени за свещенически благословии:
„Наскоро един млад мъж дойде в офиса ми, за да помоли за благословия. Той имаше проблеми, не морални проблеми, но… той бе объркан, бе загрижен и притеснен. Ние поговорихме няколко минути и аз му казах: „Някога искал ли си благословия от твоя баща?“ „О“, каза той, „не съм сигурен, че тате би направил такова нещо. Той не е много активен“. Аз казах: „Но той ти е баща“. „Да“. „Притежава ли свещеничеството?“ „Да, той е неактивен старейшина“. Аз казах: „Обичаш ли го?“ А той каза: „Да, обичам го. Той е добър човек, добър към семейството, добър към децата“. Аз казах: „Казвате ли семейни молитви?“ Той каза: „От доста време не сме имали семейна молитва“. Аз казах: „Добре, какво ще кажеш да си отидеш вкъщи и да намериш подходящ момент и да помолиш баща си да ти даде благословия? И ако това не стане, върни се при мен и с радост ще ти помогна“.
Той си тръгна и след около три дни се върна. „Брат Бенсън, това бе най-хубавото нещо, което се е случвало в дома ни“, каза той. „Майка и децата седнаха, малките ми братя и сестри, а майка ми си бършеше сълзите. Тя по-късно изрази благодарността си. Татко ми даде прекрасна благословия“. Той добави: „Чувствах, че идва от сърцето му“.
Има много бащи, които биха се радвали да дават благословии на децата си, ако бяха леко насърчавани. Като патриарси в семействата си, това е едно от техните задължения, отговорности и разбира се, възможности“ (God, Family, Country: Our Three Great Loyalties (1974 г.), с.184).
Учение и Завети 107:99. „Нека всеки човек да научи задължението си“
Президент Томас С. Монсън учи:
„Обичам и високо ценя благородната дума дълг и всичко, което тя предполага. …
Призивът на дълга бил отправен към Адам, Ной, Авраам, Моисей, Самуил, Давид. Бил отправен към Пророка Джозеф Смит и всеки един от неговите приемници. Призивът на дълга бил отправен към Нефи като момче, когато той бил упътен от Господ, чрез неговия баща Лехий, да се завърне в Ерусалим със своите братя, за да се сдобие с плочите от пиринч от Лаван. Братята на Нефи роптаят, като казват, че от тях се изисква трудно нещо. Как откликва Нефи? Той казва: „Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам, че Господ не дава заповеди на чедата човешки, освен ако не ще подготви пътя за тях, за да могат да изпълнят това, което Той им е заповядал“ (1 Нефи 3:7).
Когато вие и аз чуем този призив, как ще откликнем? Ще роптаем ли, както направили Ламан и Лемуил, казвайки: „От нас се изисква трудно нещо“? (1 Нефи 3:5.) Или, като Нефи, всеки един ще каже: „Ще отида. Ще сторя“? Ще имаме ли желанието да служим и да се подчиняваме? …
Когато изпълняваме своя дълг и упражняваме своето свещеничество, ние ще открием истинска радост. Ще чувстваме удовлетворение от добре свършената работа“ („Готови и достойни за служба“, Лиахона, май 2012 г., с. 66–67).