Семинар
Урок 106: Учение и Завети 101:43-101


Урок 106

Учение и Завети 101:43-101

Въведение

На 16 и 17 декември 1833 г. Пророкът Джозеф Смит получава откровение относно светиите в Мисури, които напускат домовете си, за да се спасят от жестоко преследване. Мнозина от тези светии са принудени да оставят всичкото си имущество. Откровението, което пророкът получава, записано в Учение и Завети 101, е обсъдено в три урока в този наръчник. Третият урок съдържа Господната притча за благородника и маслиновите дървета, с която учи на волята Си относно изкуплението на Сион. Той включва и Господния съвет светиите да продължат да се събират (като се споменава Неговата притча за житото и плевелите) и да търсят компенсация за престъпленията, извършени спрямо тях (като се споменава притчата за жената и несправедливия съдия).

Предложения за преподаване

Учение и Завети 101:43-62

Господ дава притчата за благородника и маслиновите дървета

Напишете на дъската Притчата за…

Обяснете, че притча е „проста история, използвана, за да илюстрира и учи на духовна истина или принцип. Притчата се основава на сравняване на обикновен предмет или случка с дадена истина“ (Ръководство към Писанията, „Притча“, scriptures.lds.org).

Помолете учениците да изброят някои от притчите, които преподава Спасителят по време на земното Си служение. Например, учениците може да споменат притчата за добрия самарянин или притчата за десетте девици.

Обяснете, че в днешния урок учениците ще обсъдят една притча, която Спасителят дава чрез Джозеф Смит. Попълнете израза на дъската така, че да гласи Притчата за благородника и маслиновите дървета.

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 101:43. Помолете класа да следят текста и да намерят посланието, което Господ казва, че иска да предаде с тази притча. (Той иска хората да разберат Неговата „воля относно изкуплението на Сион“.) Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 101:44-45 на глас и помолете класа да следят текста, като обръщат специално внимание на подробностите в притчата. За да се уверите, че учениците разбират историята, задайте следните въпроси:

  • Какво инструктира благородникът слугите си, че трябва да правят?

  • Защо благородникът иска стражи в лозето си? Защо благородникът иска стражар на кулата?

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 101:46. Помолете класа да следят текста и да търсят доколко добре слугите спазват инструкциите на благородника.

Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 101:47-50 наум, отново търсейки доколко слугите спазват инструкциите на благородника.

  • Доколко слугите спазват инструкциите на благородника? (Може да обясните, че в стих 50 изразът „бяха в несъгласие един с друг“ означава, че слугите спорят едни с други.)

  • Защо слугите не успяват да построят кулата?

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 101:51. Помолете класа да потърсят какво се случва поради това, че слугите не построяват кулата. Поканете ги да споделят какво са намерили.

Прочетете на учениците Учение и Завети 101:52-54. Помолете ги да следят текста, като търсят думите на благородника към слугите му.

  • Според стих 54, защо благородникът е разстроен, че слугите му не са построили кулата?

  • По какъв начин събитията, описани в тази притча, се отнасят до това, което се случва на светиите в Мисури?

Като част от това обсъждане, може да напомните на учениците, че в откровение, дадено през юли 1831 г., Господ определя мястото за храм в Индепендънс, щата Мисури (вж. У. и З. 57). На 3 август 1831 г. Джозеф Смит освещава мястото за храма в Индепендънс. Обаче светиите не правят нищо, за да построят храма. На 2 август 1833 г. Господ отново заповядва на светиите в Мисури да построят храм (вж. У. и З. 97).

  • По какъв начин притчата за кулата може да се отнесе към храма, който светиите не построяват?

  • Кои са някои от принципите в тази притча, които можем да приложим в живота си? (Тъй като една притча може да има много значения, учениците може да предложат няколко принципа, включително следния: Когато се подчиняваме на Господните заповеди, ние сме укрепени да устояваме на духовните и физическите врагове. Пророците служат като стражи на кулата, предупреждавайки ни за предстоящите опасности. Чрез храмовата работа ние се подготвяме да устоим на противника.)

Нека няколко ученици се редуват и прочетат на глас Учение и Завети 101:55-62. Помолете класа да следят текста и да намерят какво заповядва благородникът на слугата Си.

  • Какво казва благородникът на слугата Си? (Да събере армия и да изкупи лозето.)

Обяснете, че слугата, споменат в стих 55 представлява Джозеф Смит (вж. У. и З. 103:21). Джозеф Смит спазва Господната заповед и организира група, наречена Сионов лагер, за да изкупи земята на Сион. Сионовият лагер ще бъде обсъден в уроци 108 и 110.

Учение и Завети 101:63-75

Господ напомня на светиите да продължат делото по събирането

Обяснете, че макар и светиите в окръг Джаксън, щата Мисури, да са прогонени от домовете си, Господ им заповядва да продължат да изграждат Неговото царство. Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 101:63-64 на глас и помолете класа да потърсят какво казва Господ, че ще продължи да прави. Поканете учениците да споделят какво са открили.

Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 101:65-66 наум, търсейки една притча, за която споменава Спасителят.

  • Какво представляват житото и плевелите в тази притча? (Житото представлява верните членове на Църквата, а плевелите представляват нечестивите хора по света. Може да обясните, че плевелите са бурени, които изглеждат като жито, докато са малки.)

За да помогнете на учениците да разберат тази притча, обяснете, че в древни времена житниците са били местата, където житото се е събирало и съхранявало, за да е в безопасност. Относно тази притча и други учения в Писанията, старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява: „Житниците са светите храмове“ („С чест да поддържат име и положение“, Лиахона, май 2009 г., с. 97). Напишете следното на дъската: житници = свети храмове.

  • Въз основа на тази притча, какви благословии ще получим, като се събираме в храмовете и служим там? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да посочат следния принцип: Като се събираме в храма, ние получаваме защита и се подготвяме за вечен живот.)

  • Как според вас храмовите обреди и завети могат да ни защитават и подготвят за вечен живот?

Поканете няколко ученика да споделят как храмът е бил източник на защита и подготовка за тях и семействата им. Може да добавите вашето свидетелство за тази истина.

Обобщете Учение и Завети 101:67-75, като обясните, че макар светиите да са изгонени от окръг Джаксън, щата Мисури, Господ ги съветва да продължат да закупуват имоти там и в съседни окръзи.

Учение и Завети 101:76-101

Господ съветва светиите да продължат да търсят начин да се завърнат в домовете си в Мисури

Обяснете, че освен да инструктира светиите да закупуват земя, Господ им казва да „настояват за обезщетение“ поради действията на онези, които са ги преследвали (вж. У. и З. 101:76). С други думи, Той им казва да търсят справедливост чрез правителствената правна система.

Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 101:76-80. Помолете класа да следят текста и да открият системата от закони, която ще позволи на светиите да търсят помощ от правителствените ръководители.

  • Според тези стихове, Господ е насочвал години по-рано създаването на Конституцията на Съединените Щати. Защо Той иска тази конституция да се спазва?

  • Господ казва, че една от целите на „способността да разграничава доброто от злото“ е да се увери, че сме „отговорни за собствените си грехове“ (У. и З. 101:78). Защо отговорността — отговорност за действията ни — е важна част от способността ни да разграничаваме доброто от злото? Как бихте отвърнали на някой, който каже: „Свободен съм да правя каквото си искам“?

  • Господ казва, че никой не трябва да бъде в плен на друг човек. Защо според вас е важно хората да не са в плен?

Като част от това обсъждане, напишете на дъската: Бог ни е дал способността да разграничаваме доброто от злото, но ние сме…

Поканете учениците да довършат това изречение, въз основа на Учение и Завети 101:78. (Докато учениците откриват следния принцип, довършете изречението на дъската: Бог ни е дал способността да разграничаваме доброто от злото, но ние сме отговорни за нашите избори.)

Обяснете, че Господ използва притча, за да насърчи светиите да търсят помощ от правителствените ръководители. Поканете един ученик да прочете притчата в Учение и Завети 101:81-84 (вж. също Лука 18:1-8). Помолете класа да следят текста и да помислят как тази притча се отнася за светиите в Мисури. После помолете един ученик да прочете Учение и Завети 101:85-88. Помолете класа да потърсят начина, по който Спасителят прилага тази притча за тези светии.

  • През този период от църковната история, кого вероятно представлява вдовицата? (Членовете на Църквата.) Кого би могъл да представлява съдията? (Съдията може да представлява съдиите и правителствените ръководители, които светиите да помолят за помощ. Той може да представлява и Небесния Отец, на когото светиите трябва да продължат да се молят.)

  • Какъв конкретен съвет дава Господ на светиите чрез тази притча?

Обяснете, че светиите обжалват пред съдиите в местните съдилища, но не получават подкрепата, на която се надяват. Те молят Дениъл Дънклин, губернатор на Мисури и Андрю Джаксън, президент на Съединените Щати, да им помогнат да се върнат в домовете и имотите си и да им осигурят защита. И двамата отказват да им помогнат. Светиите подават петиция в щатското законодателство на Мисури, но те отказват да им помогнат.

Посочете принципа, който сте написали на дъската. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 101:89-91. Помолете класа да потърсят по какъв начин правителствените ръководители ще бъдат отговорни, ако откажат да помогнат на светиите. Поканете учениците да споделят какво са открили.

Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 101:92-95 наум, като потърсят какво казва Господ на светиите да правят за правителствените си ръководители.

  • На какво ни учи стих 92 относно Господ? (Той не иска да наказва хората. Той иска всички хора да се покаят, за да може да бъде милостив към тях.)

Обобщете Учение и Завети 101:96-101, като обясните, че Господ съветва светиите да запазят имотите си в окръг Джаксън, въпреки че не им е позволено да живеят там. Той обещава, че ако живеят достойно, някой ден ще могат да живеят там.

За да приключите, споделете свидетелството си за принципите, които учениците обсъдиха.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Учение и Завети 101:44-64. Притчата за благородника и маслиновите дървета

Следните абзаци обясняват един от начините, по които да тълкуваме притчата за благородника и маслиновите дървета:

„Изглежда, че притчата трябва да се тълкува по следния начин: благородникът е Господ, чиято избрана земя в Неговото лозе е Сион в Мисури. Местата, където светиите живеят в Сион, са маслиновите дървета. Слугите са заселниците светии от последните дни, а стражите са техните служители в Църквата. Въпреки че все още изграждат Сион, те имат разногласия едни с други и не изграждат кулата или храма, чието място е осветено още на 3 август 1831 г. Ако го бяха построили, както им бе казано, той щеше да е духовно убежище за тях, защото от него Господните стражи щяха да видят чрез откровение отдалеч придвижването на врага. Това предузнаване би спасило тях и усърдната им работа, когато врагът атакува.

Но светиите в Мисури бяха лениви, небрежни и заспали. Врагът дойде и резултатът бе преследванията в Мисури. Господните хора бяха разпръснати и голяма част от труда им, унищожен. Всевишният порицава народа Си, както виждаме, но Той заповядва на един от служителите Си (стих 55), Джозеф Смит (103:21), да събере „силата на Моя дом“ и да спаси земите Му и притежанията, събрани на тях.

В последствие, Пророкът и неговите братя в прословутия Сионов лагер отиват в Мисури през 1834 г., опитвайки се да осъществят условията на притчата. Преди да отидат, се получава допълнително откровение (вж. 103:21-28) относно изкуплението на Сион. Братята са инструктирани да се опитат да закупят земя в Мисури, да не използват сила; а, ако врагът ги нападне, те трябва да ги прокълнат. Сион не бе изкупен тогава, но това може да се случи в скоро време. … Ще бъде изкупен, когато Господ го пожелае“. (Сидни Б. Спери, Doctrine and Covenants Compendium (1960 г.), с. 521–522; цитирано в Doctrine and Covenants Student Manual (наръчник на Образователната система на Църквата, 2001 г.), с. 243).

Учение и Завети 101:78. Способността да се разграничава доброто от злото и отговорността

Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи защо терминът способност да се разграничава доброто от злото е за предпочитане пред термина свобода на избор:

Изображение
Старейшина Д. Тод Кристоферсън

„През изминалите години използвахме термина свобода на избор. Той не е грешен, но наскоро отбелязахме, че изразът свобода на избор не съществува в Писанията. Те говорят за това, че имаме „свободата да избираме“ и „свободата да избираме“ за себе си и за задължението ни да вършим много неща по наша „свободна воля“. Но думата свобода на избор се появява или така или, в раздел 101 на Учение и Завети, стих 78, под формата способност да разграничаваме доброто от злото: „та всеки човек да може да действа според ученията и принципите … според способността да разграничава доброто от злото, която Аз съм му дал, та да може всеки човек да бъде отговорен за собствените си грехове в съдния ден“ (курсив добавен). Когато използваме термина способност да разграничаваме доброто от злото, тогава правилно подчертаваме отговорността, която е важна част от божествения дар на свободата на избор. Ние сме смъртни същества и отговаряме за себе си, имаме свободата да избираме, но и сме отговорни за изборите си“ („Moral Agency“ (реч в Университета Бригъм Йънг, 31 ян. 2006 г.), с. 1, speeches.byu.edu).

Учение и Завети 101:80. Бог постановява Конституцията на Съединените Щати

Президент Дж. Рубен Кларк от Първото Президентство казва:

Изображение
Президент Дж. Рубен Кларк

„За мен, мои братя и сестри, това изявление от Господ: „Аз съм постановил Конституцията на тази страна“, поставя Конституцията на Съединените Щати в позицията, в която би била, ако бе написана в самата книга Учение и Завети. Това прави Конституцията словото Господно към нас. Това, че е дадена не чрез устно произнасяне, а чрез действието на Неговия ум и дух върху умовете на хората, вдъхновявайки ги да съставят този велик документ за управление на хората, не променя нейната власт“ (в Conference Report, апр. 1935 г., с. 93).

Учение и Завети 101:80. „Мъдри човеци, които Аз издигнах точно за тази цел“

Президент Бригъм Йънг говори за някои от хората, които са инструменти в Божиите ръце при създаването на Конституцията на Съединените Щати:

Изображение
Президент Бригъм Йънг

„Ние вярваме, че Господ е извършвал подготовка, така че когато започне делото Си, когато дойде определеното време, да има място на земята, където да съществува достатъчно свобода на съзнанието, за да може Неговите светии да живеят в мир съгласно богатия набор от конституционни права и равни права. В този смисъл, ние считаме, че хората от Революцията са вдъхновени от Всевишния да отхвърлят оковите на управлението на Великобритания с неговата установена религия. Поради тази причина Адамс, Джеферсън, Франклин, Уошингтън и мнозина други, са вдъхновени за дела на съпротива спрямо законите на Краля на Великобритания… като създадат ново правителство на принципа на по-голяма свобода, основа за самоуправление, позволяващо свободното упражняване на религии.

Гласът Господен е този, който вдъхновява тези достойни мъже, които са влиятелни в тези трудни времена, не само да излязат в битка, но и да упражнят мъдрост в съветите, твърдостта, смелостта и устояването на полето, а също и в последствие да създадат и приемат тези мъдри и ефективни мерки, които да гарантират на тях и на идните поколения благословиите на свободно и независимо управление“ (Discourses of Brigham Young, подбр. Джон А. Уитдтсоу (1954 г.), с. 359–360).

Учение и Завети 101:81-95. „Те трябва да продължат да настояват за обезщетение“

В откровението, записано в Учение и завети 101, Господ повтаря Своята притча за жената, която досажда на един съдия, докато той не удовлетворява желанието й (вж. в Лука 18:1-8). Той оприличава притчата на ситуацията на светиите, които са прогонени от домовете си в Мисури. Те трябва да се обърнат към правителствените ръководители, за да поискат справедливост и защита, като започнат със съдия и, ако е нужно, да се обърнат към губернатора на Мисури и президента на Съединените щати. Ако не бъдат зачетени исковете на светиите, Господ казва, че ще се разяри и ще раздаде справедливост на онези, които са прогонили светиите, защото всички хора ще „останат без извинение“ (У. и З. 101:93). Президент Джозеф Ф. Смит обяснява:

Изображение
Президент Джозеф Фийлдинг Смит

„Също така, светиите трябва да отнесат жалбите си към подходящите трибунали и да изискат компенсация за претърпяното от тях. Това е много необходима стъпка и когато светиите го правят и им се отказват гражданските и религиозните права, тези служители вече нямат извинение и наказанията на Всевишния, които по-късно идват върху им по време на Гражданската война, са оправдани. …

Тъй като има справедлив закон за възмездието, който е толкова фиксиран и духовен, колкото са и останалите закони на Всевишния (вж. 2 Коринтяни 9:6; У. и З. 6:33), трябва да дойде денят, когато ще бъдат направени корекции пред Справедливия Магистрат, който няма да бъде сплашен от заплахите на тълпите“ (Church History and Modern Revelation, 2 тома (1953 г.), 1:462, 469).

Отпечатай