През февруари 1846 г. светиите започват да напускат Наву и се отправят на запад през територията на щата Айова. Бригъм Йънг получава откровението, записано в Учение и Завети 136 в Зимните квартири, щата Небраска, през януари 1847 г. Този урок обсъжда Учение и Завети 136:1-18, което включва Господния съвет да помогне на светиите да се организират и подготвят за пътуването си на запад.
Предложения за преподаване
Светии от последните дни пресичат Айова и се установяват в Зимните квартири
Завържете очите на един ученик и го поставете в единия край на стаята. После разместете някои предмети в стаята, като вдигате шум, за да може ученикът да разбере, че има разместване на предмети. Помолете този ученик да избере един съученик, който да му дава устни указания, за да може да стигне до другия край на стаята. Когато ученикът избере някого, попитайте:
Защо избра този човек?
По какъв начин доверието ни в друг човек влияе на това доколко спазваме указанията му?
Помолете водача да дава насоки, за да може ученикът със завързани очи да успее безопасно да стигне до другия край на стаята. След това кажете на двамата ученика да се върнат на местата си.
Поканете един ученик да прочете на глас следния абзац за изхода на светиите от Наву. Помолете класа да чуе начините, по които светиите преживяват нещо подобно на преживяването на ученика, който бе воден до другия край на стаята.
Под заплахата от насилие от местни тълпи, светиите започват да напускат Наву през февруари 1846 г., пътувайки на запад през щата Айова. „За светиите напускането на Наву е действие, породено от вяра. Те тръгват, без да знаят точно къде отиват или кога ще пристигнат на мястото, където ще се установят. Те знаят само, че са на косъм да бъдат изгонени от щата Илинойс от враговете си и че техните ръководители са получили откровение да намерят прибежище някъде в Скалистите планини“ (Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователната система на Църквата, 2003 г.), с. 309).
По какъв начиннапускането на Наву за светиите е подобно на това, което изпитва ученика, който е воден през стаята? (И в двата случая се разчита на виждането и напътствието на някой, на когото имат доверие, за да им помогне да стигнат до дестинациите си.)
Какво можем да научим от напускането на Наву от страна на светиите? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да изразят следния принцип: Ние упражняваме вяра, когато следваме съвета и насоките на нашите църковни ръководители.)
Поканете един ученик да прочете на глас следната история за Уилям Клейтън. Помолете учениците да обърнат внимание на примерите за вяра на брат Клейтън.
„Уилям Клейтън е призован да бъде в една от първите групи, която да напусне Наву, и оставя жена си Даянта с родителите й само месец преди раждането на първото им дете. Влаченето по калните пътища и лагеруването в студени палатки къса нервите му, тъй като той се безпокои за здравето на Даянта. Два месеца по-късно той още не знае дали тя е родила без проблеми, но накрая получава радостната новина, че се е родило „чудесно дебеличко момче“. Почти веднага щом чува вестта, Уилям сяда и пише песен, която не само има специално значение за него, но ще се превърне в химн на вдъхновение и благодарност за поколения членове на Църквата. Песента е „Хайде, светии“ (Нашето наследство: Кратка история на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (1996 г.), с. 76).
Поканете класа да изпеят заедно първите три куплета на „Хайде, светии“ (Химни, № 22). (Или се свържете предварително с някой ученик или група ученици и ги поканете да се подготвят да изпеят първите три куплета на химна.) Преди изпяването на химна, помолете учениците да търсят или се ослушват за изрази, които илюстрират вярата на светиите в Исус Христос и доверието в техните ръководители.
След изпяването на първите три куплета, попитайте:
Как този химн илюстрира вярата на светиите в Исус Христос и тяхното доверие в техните ръководители?
Поканете един ученик да прочете на глас следната история за Орсън и Катрин Спенсър. Помолете класа да се внимават за примери за вярата и доверието на семейство Спенсър.
„След като напуска Наву, (Катрин), която винаги е била болнава и слаба, бързо рухва под нарастващите трудности. Скърбящият съпруг пише умолително писмо до родителите на жена си, молейки ги да я приемат в дома си, докато светиите намерят място, където да се установят. Отговорът им е: „Нека тя се отрече от унизителната си вяра и може да се върне, но ако не го направи, да не идва“.
Когато прочитат писмото пред нея, тя моли съпруга си да донесе Библията си и да отвори на Рут и да прочете първа глава, шестнадесети и седемнадесети стих: „Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти: защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог“ (Memoirs of John R. Young: Utah Pioneer 1847 г. (1920 г.), с. 17–18). Катрин Спенсър умира скоро след това.
Поканете учениците да прочетат четвъртия куплет на „Хайде, светии“. Помолете ги да си помислят как този куплет се отнася за Катрин Спенсър. След като изпеят куплета, попитайте:
Как са свързани думите на този куплет с Катрин Спенсър?
Поканете учениците да си поставят цел да упражняват вяра в Исус Христос и по-добре да следват съвета и указанията на техните църковни ръководители.
Поканете учениците да отворят на Карта 6 („Преместване на Църквата в посока на запад“ в раздела Хронология на църковната история, карти и фотографии на Писанията им и да намерят Наву и Зимните квартири. Обяснете, че поради многото дъждове и недостатъчни провизии, на светиите, които напускат Наву през февруари 1846 г. им отнема четири месеца, за да изминат 300-та мили през щата Айова. Скоростта на групата е забавена поради тези условия и поради това, че изгубват помощта на над 500 дееспособни мъже светии от последните дни. Тези мъже, които стават известни като Мормонския батальон, се вслушват в призива на президент Бригъм Йънг да се запишат в американската армия, за да спечелят пари, с които да помогнат на бедните членове на Църквата да осъществят пътуването на запад. Тази жертва помага по много начини, но и оставя много семейства без съпрузи и бащи през част от пътя. Предвид тази бавна скорост, църковните ръководители решават да не продължат на запад до Скалистите планини, докато не дойде пролетта на 1847 г. Те съветват светиите да се установят за зимата. Едно от най-големите поселища, Зимните квартири, се намира kd западната страна на река Мисури, в днешния щат Небраска.
Поканете един ученик да прочете на глас следното описание на Зимните квартири и други временни поселища.
Много светии живеят в къщи от трупи и землянки, направени от върби и кал. Много хора нямат подходящ подслон в студеното време. Болести, като например малария, пневмония, туберкулоза, холера и скорбут довеждат до масово страдание и смърт. Над седемстотин души умират в лагерите до края на първата зима. (Вж. Нашето наследство, с. 76-77; Church History in the Fulness of Times Student Manual, с. 319-320.)
Ако бяхте със светиите в Зимните квартири, какви щяха да са чувствата ви, осъзнавайки, че все още имате да изминете стотици мили?
Господ съветва светиите да се организират и да се подготвят да продължат пътуването си на запад.
Помолете учениците да прочетат набързо въведението към Учение и Завети 136, търсейки къде е дадено това откровение и кой го получава. Помолете ги да споделят какво са научили.
Защо според вас би било добре светиите да знаят, че Господ продължава да им разкрива чрез откровение волята Си? Отговорите може да включват, че това откровение им помага да знаят, че Господ знае за тях, че ще им помогне за пътуването на запад и че Той говори чрез президент Бригъм Йънг, както е говорил и чрез Пророка Джозеф Смит.)
Нека няколко ученика се редуват и прочетат на глас Учение и Завети 135:2-5. Помолете класа да следят текста и да намерят какво казва Господ на светиите да направят, за да се подготвят за пътуването си на запад.
Как трябвало да са организирани групите?
Защо според вас би било полезно да се организират светиите на групи с определени ръководители? По какво прилича това на начина, по който Църквата е организирана днес? (След като учениците отговорят на тези въпроси, може да напишете на дъската следната истина: Господ организира Своите светии на групи, за да може всеки човек да бъде насочван и обгрижван.)
Какво предполага стих 4 за начина, по който светиите ще получат сила?
Обяснете, че поради болести и смърт в Зимните квартири и околните лагери, много семейства и отделни хора се нуждаят от финансова помощ, за да могат да продължат пътуването си на запад.
Разделете учениците по двойки. Помолете ги да изучат заедно Учение и Завети 136:6-11, като търсят начини, по които светиите трябва да се грижат за нуждаещите се. Преди учениците да прочетат този абзац, обяснете, че светиите не напускат едновременно Зимните квартири. Изразът „онези, които трябва да останат“ в стих 6 се отнася за светиите, които трябва да останат известно време в Зимните квартири и околните лагери.
Кои думи и изрази в стихове 6-11 сочат как светиите трябва да се грижат за нуждаещите се?
Коя дума в стих 7 се отнася за хора, които подготвят пътя за другите? (Пионери.)
Напишете следното определение на дъската. (То е цитирано от Oxford English Dictionary, 2-ро изд. (1989 г.), „pioneer“.)
Пионер: човек, който отива преди другите, за да подготви или отвори пътя, за да може другите да го последват.
Според стих 11, какво обещава Господ на хората, които помагат на нуждаещите се и подготвят пътя за тях? Какво можем да научим от това? (След като учениците отговорят, може да напишете на дъската следния принцип: Господ ще ни благославя, когато помагаме на нуждаещите се и подготвяме пътя за тях.)
Поканете учениците да обсъдят следния въпрос с партньора си:
Кой подготви пътя за вас, за да се радвате на благословиите на Евангелието?
Помолете учениците да помислят върху следния въпрос. После поканете няколко ученика да споделят отговорите си с класа.
Какво ще правите, за да сте пионер — да помагате на нуждаещите се и да подготвяте пътя за тях, за да се радват на благословиите на Евангелието?
Обобщете Учение и Завети 136:12-18, като обясните, че Господ заповядва на служителите Си да преподават това откровение на светиите.
Приключете, като свидетелствате за истините, които обсъдихте и насърчите учениците да действат съгласно тези истини.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
„Един речник дава следното определение за пионер: „човек, който отива преди другите, за да подготви или отвори пътя, за да може другите да го последват“ (Oxford English Dictionary, 2-ро изд. (1989 г.), „pioneer“). Може ли някак да съберем куража и постоянството, които характеризират пионерите от едно отминало поколение? Можем ли вие и аз наистина да бъдем пионери?
Знам, че можем. О, колко много се нуждае светът от пионери днес!“ („The World Needs Pioneers Today“, Ensign, юли 2013 г., с. 5).
Старейшина Парли П. Прат разказва за това какво правят светиите, за да подготвят пътя за тези, които ще ги последват:
Изображение
Парли П. Прат.
„Когато всичко бе хармонизирано и бе въведен ред, лагерите продължиха напред. Когато пристигнахме на едно място, където имаше разклонение на река Гранд, ние лагерувахме за кратко, след като бяхме пътували дълго при силни и продължителни дъждове, през кал и тиня. Тук ние заградихме и посадихме една обществена ферма от стотици акри и започнахме изграждането на поселище, за доброто на някои, които щяха да останат и за онези, които щяха да ни последват от Наву. Нарекохме мястото „Garden Grove“ (Autobiography of Parley P. Pratt, ред. Парли П. Прат-мл. (1938 г.), с. 342).
През май 1846 г. Джеси Ч. Литъл, представител на Църквата, се среща с представители на правителството на Съединените Щати във Вашингтон, окръг Колумбия. Църквата запитва дали светиите от последните дни може да извършат някакъв вид служба към правителството, в замяна за финансова помощ за миграцията на светиите на запад. Конгресът на Съединените Щати неотдавна е обявил война на Мексико и президент Джеймс Полк обсъжда с Джеси Ч. Литъл идеята мъже светии от последните дни да се запишат в американската армия и да използват заплатите си, за да помогнат на светиите за тяхното пътуване. Докато светиите пресичат щата Айова, представители на американската армия предлагат на членове на Църквата да служат в Мексикано-американската война. В началото светиите отказват, но президент Бригъм Йънг насърчава мъжете да участват като начин да съберат пари за бедните от Наву и за да помогнат на светиите да се придвижат на запад. Поради съвета на президент Йънг, над 500 мъже се записват в американската армия. Тази група се нарича Мормонски батальон. Известен брой жени и деца придружават батальона, докато те изминават над 2 000 мили до южна Калифорния, където служат като окупационни войски.
На 4 юли 1846 г. Дениъл Б. Роусън записва: „Негодувах срещу правителството, което позволяваше да бъда нападан и прогонен от дома си. Направих грубата забележка, че „Бих искал да ги видя всички хвърлени в Ада“. Не исках да се запиша в армията. По пътя към Блъфс, ние се срещнахме с президент Бригъм Йънг, Хибър Ч. Кимбал и У. Ричардс, които се връщаха и призоваваха за наемници. Те казаха, че спасението на Израил зависеше от набирането на армията. Когато чух това, размислих. Почувствах, че съм длъжен да отида“ (в Norma Baldwin Ricketts, The Mormon Battalion (1996 г.), с. 13).