На 9 декември 1830 г., два дни преди да се кръсти Едуард Партридж, Господ му дава откровение чрез Пророка Джозеф Смит. В това откровение, сега записано като Учение и Завети 36, Господ прощава греховете на Едуард Партридж и го призовава да проповядва Евангелието. Господ също така дава заповед всички носители на свещеничеството да проповядват Евангелието. Скоро след като получава това откровение, Джозеф Смит получава откровението, записано като Учение и Завети 37, в което Господ заповядвана светиите да напуснат Ню Йорк и да се съберат в Охайо.
Господ прощава греховете на Едуард Партридж и го призовава да проповядва Евангелието
Донесете в час куфар (или раница), който съдържа неща, нужни на мисионер, служещ на пълновременна мисия. Можете, например, да включите комплект Писания, бели ризи, вратовръзки и екземпляр на Проповядвайте Моето Евангелие. Покажете на учениците затворения куфар и ги поканете да си представят, че е приготвен за мисионер, който заминава на пълновременна мисия. Попитайте ги какво биха очаквали да открият в куфара. След това го отворете и покажете съдържанието му. (Или бихте могли да поканите учениците да работят по двойки, за да направят списък или нарисуват нещата, от които ще се нуждаят мисионерите по време на мисията си.)
Обяснете, че има други необходими на мисионерите неща, които не могат да се сложат в куфар (или раница). Господ споменава някои от тези неща в откровение, адресирано към Едуард Партридж. Сега това откровение се намира в Учение и Завети 36. Докато изучават това откровение, поканете учениците да потърсят от какво има нужда един мисионер (или сестра), за да е готов да отслужи мисия. (Докато учениците откриват истините по време на този урок, бихте могли да напишете тези истини на листчета хартия. След това залепете тези листчета на куфара или раницата, така че учениците да могат да ги виждат. Бихте могли и просто да ги изредите на дъската.)
Поканете един ученик да прочете на глас следната информация към Учение и Завети 36. Поканете учениците да открият какво помага на Едуард Партридж да вземе решението да се кръсти.
В рамките на няколко седмици след пристигането на старейшина Оливър Каудъри и неговите колеги в североизточната част на Охайо, много хора се кръщават във възстановената Църква на Исус Христос. Макар съпругата на Едуард Партридж, Лидия, да е сред обърнатите във вярата и кръстените от мисионерите, Едуард не е напълно убеден. Той желае да се срещне с Пророка Джозеф Смит преди да вземе окончателно решение. Той и Сидни Ригдън пристигат в Уотърлу, Ню Йорк, докато Джозеф Смит изнася проповед. Когато Пророкът приключва да говори, Едуард взема думата. Той разказва как по пътя към Уотърлу, той е говорил със съседите на семейство Смит в Манчестър с цел да научи нещо за тях. Доволен от наученото, Едуард иска от Джозеф да го кръсти. (Вж. Documents, Volume 1: July 1828–June 1831, том 1 на Documents series of The Joseph Smith Papers, 2013 г., с. 197, 199, 224.)
Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 36:1, като потърсят какво казва Господ на Едуард Партридж след неговото кръщение.
Каква благословия получава Едуард Партридж в резултат на своето кръщение? (Господ му опрощава греховете.)
Каква отговорност има Едуард след като се кръщава?
Защо според вас е важно хората, призовани да проповядват Евангелието, да се покаят и греховете им да бъдат опростени?
За да помогнете на учениците да разберат защо е важно бъдещите мисионери да се покаят за греховете си, поканете един ученик да прочете следното изказване на старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли. (Може да отбележите, че чрез изразите „играете за противника“ и „се приведете във вид за Спасителя“, той сравнява борбата между доброто и злото на спортно съревнование.) Бихте могли да раздадете копие на това изказване на учениците.
Изображение
Старейшина Джефри Р. Холанд
В тази битка между доброто и злото вие не можете да играете за противника винаги, когато дойде изкушението, след което да очаквате, че може да се приведете във вид за Спасителя, когато дойде време за храма и за мисията, сякаш нищо не се е случило. … Бог няма да бъде подиграван. …
… Господ е начертал граници на достойнство за призованите да служат с Него в това дело. Никой мисионер, който да не се е покаял за сексуално прегрешение или скверен език, или угаждане с порнография, не може да кани други хора да се покайват за същите тези неща! … Духът няма да бъде с вас и думите ще засядат в гърлото ви, докато ги изговаряте. Не можете да ходите по „забранени пътеки“ (1 Нефи 8:28) и да очаквате да водите другите в тази, която е „стеснената и тясна“ (2 Нефи 31:18) – това просто не може да стане“ („Призовани сме от Бог“Лиахона, ноем. 2011 г., с. 45).
За да помогнете на учениците да разберат какво могат да направят сега, за да бъдат чисти за мисионерска служба, поканете един ученик да прочете на глас следната покана към покаяние, пак на старейшина Холанд:
Изображение
Старейшина Джефри Р. Холанд
„Който и да сте и каквото и да сте направили, на вас може да ви бъде простено. Всеки един от вас … може да остави зад гърба си всяко прегрешение, което може да ви създава трудности. Това е “чудото на опрощението“, чудото на Единението на Господ Исус Христос. Но не можете да направите това без дейна отдаденост на Евангелието, и не можете да го направите без покаяние, когато то е необходимо. Моля ви,… бъдете дейни и чисти. Ако е необходимо, моля ви, станете дейни и станете чисти“ („Призовани сме от Бог“, с. 45).
Обяснете, че макар Едуард Партридж да е бил кръстен преди получаването на това откровение, той все още не е получил дара на Светия Дух. Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 36:2-3, като потърсят какво казва Господ на Едуард за дара на Светия Дух. Поканете учениците да споделят какво са открили.
Въз основа на казаното от Господ на Едуард Партридж, защо мисионерите имат нужда от Светия Дух за свой спътник?
Според стих 2, на какво Светият Дух ще научи Едуард Партридж? Какво според вас означава да научим за „миролюбивите неща на царството“? (За да помогнете на учениците да отговорят на този въпрос, нека прочетат Учение и Завети 42:61.)
Може да поканите учениците да споделят свои преживявания, когато Светият Дух ги е учил на миролюбивите неща на царството. (Напомнете на учениците, че някои преживявания са твърде свещени или лични за споделяне.)
Господ дава заповед относно хората, призовани да проповядват Евангелието
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 36:4-5, 7. Преди ученикът да започне да чете, обърнете внимание, че в тези стихове Господ говори на „старейшините от (Неговата) църква“ (У. и З. 36:7). Помолете класа да следват текста, търсейки отговорностите, които Господ дава на носителите на свещеничеството.
Каква отговорност дава Господ на носителите на свещеничеството? (След като учениците отговорят, напишете следната истина на дъската: Носителите на свещеничеството са призовани да проповядват Евангелието.)
За да помогнете на учениците да разберат колко важна е тази истина и нейното приложение, поканете един ученик да прочете на глас следното изказване на президент Томас С. Монсън.
Изображение
Президент Томас С. Монсън
„Повтарям това, което пророците отдавна проповядват – всеки достоен, способен млад мъж следва да се подготви да отслужи мисия. Мисионерската служба е един дълг на свещеничеството – едно задължение, което Господ очаква от нас, на които е било дадено толкова много“ („Като се срещаме отново заедно“,Лиахона, ноем. 2010 г., с. 5-6).
Според Учение и Завети 36:5, какво трябва да направят носителите на свещеничеството, преди да бъдат ръкоположени и изпратени да проповядват Евангелието?
Как един млад мъж може да покаже на Господ, че приема заповедта да проповядва Евангелието?
Познавате ли човек, приел заповедта да проповядва Евангелието? Как ви е повлиял примера на този човек?
Бихте могли да обясните, че макар пълновременната свещеническа служба да е свещеническо задължение, младите жени също могат да служат. Президент Томас С. Монсън казва:
Изображение
Президент Томас С. Монсън
„Един съвет към вас, млади сестри: макар да нямате същата свещеническа отговорност като младите мъже да служите на пълновременни мисии, вие също давате ценен принос като мисионери и ние приветстваме вашата служба“ („Като се срещаме отново заедно“, с. 6).
Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 36:6, като потърсят кое е основното послание, което Господ заповядва на Неговите мисионери да проповядват. За да помогнете на учениците да разберат израза „дрехите, опетнени от плътта“, обяснете, че в древен Израил, дрехите, заразени с болест трябвало да се изгарят, за да се предотврати разпространяването й. В този стих Господ сравнява болестта с греха и така ни заповядва да избягваме всяко свързано с греха нещо. (Вж. Брус Р. Макконки, Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, 1965–1973 г., 3:428.)
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 36:7. Поканете класа да следят текста, като потърсят начините, по които носителите на свещеничеството приемат своето призование.
Как може един носител на свещеничеството да „прегърне (призованието си) с простосърдечие“? (Отговорите биха могли да включват отдаденост към призованието и служба с искреност и почтеност.)
Ако сте отслужили пълновременна мисия, бихте могли да споделите как сте приели призованието да проповядвате Евангелието.
Господ заповядва на членовете на Неговата Църква да се съберат в Охайо
Обяснете, че докато Сидни Ригдън и Едуард Партридж проучват Църквата в Охайо, преследването на светиите в Ню Йорк се увеличава. В някои случаи се отправят заплахи за живота на църковни ръководители, като техни врагове се срещат тайно, за да планират тяхното унищожение (вж. У. и З. 38:13, 28-29). Към края на декември 1830 г., няколко седмици след като Сидни Ригдън и Едуард Партридж пристигат в Ню Йорк, Джозеф Смит получава откровение, в което Господ заповядва на светиите да се спасят от враговете и да се преместят в Охайо.
Помолете няколко ученика поред да прочетат на глас Учение и Завети 37:2-4. Поканете класа да следват текста, като търсят каква подготовка Господ изисква от Джозеф преди да замине за Охайо. Поканете учениците да споделят какво са открили.
Защо Господ заповядва на Джозеф Смит да отиде при светиите в Колсвил?
Какви принципи за молитвата можем да научим от тези стихове? (Учениците ще дадат различни отговори, но се уверете, че те разбират следния принцип: Ако се молим с вяра, Господ ще дава отговори на молитвите ни. Господ често използва други хора, за да отговори на молитвите ни.)
Кога чрез друг човек е било отговаряно на молитвата ви?
Според напътствията на Духа, споделете свидетелството си за ученията и принципите, обсъдени в този урок. Поканете учениците да действат според почувстваното, докато изучават тези откровения.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Едуард Партридж чува Евангелието за пръв път към октомври 1830 г., когато мисионерите, изпратени при ламанитите, спират в Къртлънд, Охайо, по пътя си към Мисури (вж. У. и З. 28:8; 32:2-3). Той обаче се присъединява към Църквата едва няколко месеца по-късно. Луси Мак Смит, майката на Пророка, пише следното за решението на Едуард Партридж да се кръсти: „През декември същата година (1830) Джозеф насрочи събрание у дома. Докато той проповядваше, влязоха Сидни Ригдън и Едуард Партридж и седнаха сред конгрегацията. Когато Джозеф свърши проповедта си, даде възможността да говорят на всички, които имаха да направят някакви коментари. В този момент г-н Партридж се изправи и заяви, че е бил в Манчестър, за да получи допълнителна информация относно учението, което проповядваме; но след като не ни намерил, направил известни запитвания сред съседите относно нашата репутация, за което те казали, че сме били безупречни до момента, в който Джозеф (ги) измамил относно Книгата на Мормон. Той каза също, че е обиколил фермата ни и забелязал добрия ред и прилежание, които тя показвала; и след като видял какво сме пожертвали заради вярата си, и след като чул, че честността ни не можела да бъде поставена под въпрос за нищо друго освен за нашата религия, той повярвал в нашето свидетелство и бил готов да се кръсти, „ако – каза той – брат Джозеф ме кръсти“ (History of Joseph Smith by His Mother, ред. Preston Nibley, 1958 г., с. 191–192). Едуард Партридж е кръстен от Джозеф Смит на 11 декември 1830 г.
Едуард Партридж по-късно става първият епископ в Църквата и е тежко преследван в Мисури. Умира като верен член на Църквата през 1840 г. в Наву, щата Илинойс, на 47-годишна възраст. (За допълнителна информация за Едуард Партридж, вж. Учение и завети 36:1–7; 41:9–11; 42:10; 50:39; 51:1–4, 18; 52:24; 57:7; 58:14–16, 24–25, 61–62; 60:10; 64:17; 124:19; вж. също Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2003 г.), с. 82; Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2001 г.), с. 72.)
„Често се задава следния въпрос: Всеки ли млад мъж трябва да отслужи мисия? Отговорът на този въпрос е даден от Господ: Той е положителен.Всеки млад мъж следва да отслужи мисия.
Макар че всеки млад мъж следва да отслужи мисия, ние разбираме, че не всеки млад мъж е физически, емоционално или морално подготвен за това. Затова някои не получават възможност за мисионерска служба. Но всички трябва да се подготвят да отидат – да бъдат достойни да служат на Господ“ („Our Commission to Take the Gospel to All the World“, Ensign, май 1984 г., с. 45).
Президент Спенсър У. Кимбъл учи:
Изображение
Президент Спенсър У. Кимбъл
„Често се задава следния въпрос: Мисионерската програма принудителна ли е? Отговорът, разбира се, е отрицателен. Всеки има своята свобода на избор. Задава се и следния въпрос: Всеки ли млад мъж трябва да отслужи мисия? И отговорът на Църквата, и отговорът на Господ е да. Разширявайки този отговор, ние казваме: Cъс сигурност всеки мъж, член на Църквата, следва да отслужи мисия, както следва да плаща своя десятък, както следва да посещава своите събрания, както следва да пази живота си чист и неопетнен от грозотата на света, и да планира селестиален брак в Господния храм“ („Planning for a Full and Abundant Life“, Ensign, май 1974 г., с. 87).
Господ е заповядвал на всички членове на Църквата да споделят Евангелието. Някои жени приемат тази заповед, като отслужват пълновременни мисии, дори когато не са поставени под задължението, което имат младите мъже.
Президент Езра Тафт Бенсън казва:
Изображение
Президент Езра Тафт Бенсън
„Помнете, млади жени, вие също имате възможността да отслужите пълновременна мисия. … Някои от най-добрите ни мисионери са млади сестри“ („To the Young Women of the Church“, Ensign, ноем. 1986 г., с. 83).
Президент Гордън Б. Хинкли учи:
Изображение
Президент Гордън Б. Хинкли
„Имаме нужда от известен брой млади жени. Те имат забележителен принос. Могат да влязат в домове, затворени за старейшините.
… Първото Президентство и Съветът на Дванадесетте са единодушни, казвайки на нашите млади сестри, че те нямат задължението да ходят на мисия. Надявам се да мога да кажа онова, което трябва да кажа така, че то да не бъде обидно на никого. Младите жени не бива да смятат, че имат задължение, сравнимо с това на младите мъже. Някои от тях ще желаят много силно да отидат на мисия. Ако е така, те трябва да се посъветват с епископа си, както и с родителите си“ („Some Thoughts on Temples, Retention of Converts, and Missionary Service“, Ensign, ноем. 1997 г., с. 52).
С думата извратено се има предвид бунтовно и трудно за ръководене. Тя се отнася за хора, които не се подчиняват и чиито живот не е обърнат към Господ. Президент Джозеф Фийлдинг Смит, говорейки за хората от последните дни, казва: „Това е извратено поколение, ходещо в духовна тъмнина“ (Church History and Modern Revelation, 2 тома, 1953 г, 1:163). Този израз може да се открие и в Деянията 2:40. (Вж. също Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2001 г., с. 73.)
Учение и Завети 36:6. Какво означава „излезте от огъня, мразейки дори и дрехите, опетнени от плътта“?
Позовавайки се на Юдово 1:23, което съдържа изказ, подобен на този в Учение и Завети 36:6, старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли пише: „За да се предотврати разпространението на болести в древен Израил, омърсените от заразни болести дрехи се унищожавали чрез огън. (Левит 13:47–59; 15:4–17.) Така е и с греха в Църквата: светиите трябва да избягват и най-беглия контакт с него; символично казано, самите дрехи на грешниците трябва да се изгорят с огън, което означава, че всичко, което е имало контакт с мръсотията на нечестивите трябва да се избягва. Това се отнася и за хората все още в света, поканени да се присъединят към царството“ (Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, 1965–1973 г., 3:428). (Вж. също Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2001 г., с. 73.)
Учение и Завети 37:1 споменава за Превода на Джозеф Смит на Библията. Пророкът Джозеф Смит вече е приключил с превода на Книгата на Мормон. Въпреки работата по превода на Библията да е много важна, „заради врага“ те трябва да се преместят в Охайо (У. и З. 37:1). Той продължава с работата по Библията по-късно в Охайо. (Вж. също Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система наЦърквата, 2001 г., с. 74.)
Оливър Каудъри е на мисия от средата на октомври 1830 г. (вж. У. и З. 30:5-6; 32:2). Тази мисия отвежда него и колегите му на пътуване от над 2 000 километра през Ню Йорк, Индиана, Илинойс и Охайо до Мисури, където да проповядват на индианците, които живеят по западната граница и да открият мястото, където да бъдат построени храма и Новия Ерусалим (вж. „Covenant of Oliver Cowdery and Others, 17 October 1830“, в Documents, Volume 1: July 1828–June 1831, том 1 на Documents series of The Joseph Smith Papers, 2013 г., с. 202–205). На светиите им е заповядано да се преместят в Охайо и да чакат завръщането на Оливър Каудъри. Това преместване в Охайо се прави с цел подготовка за получаване на допълнителни напътствия за установяването на Сион (вж. У. и З. 38:31-33). Накрая Оливър Каудъри не се завръща, а изпраща Парли П. Прат да го замести. (Вж. също Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2001 г., с. 74.)