На 3 октомври 1918 г., в Beehive House в Солт Лейк Сити (домът, в който живее президент Бригъм Йънг, когато е президент на Църквата), президент Джозеф Ф. Смит получава видението, записано в Учение и Завети 138. В това видение президент Смит вижда Спасителя, в промеждутъка между смъртта Му и Възкресението Му, да служи на праведни духове в рая, които чакат избавление от оковите на смъртта. Това е първият от два урока, които обсъждат Учение и Завети 138.
Президент Джозеф Ф. Смит размишлява над Писанията и Единението на Исус Христос
Помолете учениците да си помислят за плана на спасение и за това какво се случва с духа и тялото при смъртта.
Какво се случва с духа и тялото ни, когато умрем? Къде отиват духовете ни?
Как според вас изглежда светът на духовете?
Обяснете, че президент Джозеф Ф. Смит, шести президент на Църквата, получава откровение за света на духовете. Поканете един ученик да прочете на глас въведението към Учение и Завети 138. Помолете класа да следят текста и да потърсят какво преживява президент Смит през месеците преди общата конференция през октомври 1918 г. Поканете ги да споделят какво са открили.
Кажете на учениците, че през тези месеци президент Джозеф Ф. Смит скърби по загубата на сина си Хайръм Мак Смит, който служи като член на Кворума на дванадесетте апостоли. Старейшина Смит умира в началото на същата година от спукан апендикс на 45 годишна възраст.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 138:1-4. Помолете класа да следят текста, като търсят учението, над което размишлява президент Джозеф Ф. Смит на 3 октомври 1918 г., докато е сам в тихата си стая.
Над какво учение размишлява президент Смит? (След като учениците отговорят, напишете на дъската следното учение: Чрез Единението на Исус Христос и чрез спазване на принципите на Евангелието, цялото човечество може да бъде спасено.)
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 138:5. Помолете класа да следят текста, като търсят какво преживява президент Смит, докато размишлява за Единението.
Какво идва в ума на президент Смит, докато размишлява за Единението на Исус Христос?
Попитайте учениците дали им се е случвало в ума им да се появи стих от Писанията, докато размишляват над някой аспект на Евангелието. Поканете ги да споделят преживяванията си.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 138:6-10. Помолете класа да следят текста, като търсят ученията, които впечатляват президент Смит. Поканете ги да споделят какво са открили. После обяснете, че президент Смит получава видение, което ни помага да разберем ученията на Петър за света на духовете.
Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 138:11, като потърсят какво вижда президент Смит, докато размишлява над Писанията. Поканете учениците да споделят какво са открили.
Обяснете, че преди учениците да научат за видението на президент Смит за света на духовете, те трябва да обърнат внимание на описания процес на откровение: Докато той размишлява над Писанията, той си мисли за учението за Единението и любовта, които Небесният Отец и Исус Христос изпитват към цялото човечество. Тези мисли донасят в ума му словата на Петър. Тогава, докато размишлява над думите на Петър, „очите на разбирането (му биват) отворени“, когато Духът Господен застава над него и той вижда света на духовете.
Какво можем да научим от президент Джозеф Ф. Смит относно това как да се подготвим да получим откровение? (Учениците може да използват други думи, но трябва да открият следния принцип: Като четем и размишляваме над Писанията, ние се подготвяме да получим откровение. Може да предложите на учениците да запишат тази истина в Писанията си до стих 11.)
Как четенето и размишляването над Писанията предразполага получаването на откровение?
Поканете един ученик да прочете следното изявление на старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли. (Ако е възможно, раздайте на учениците по едно копие на това изявление и ги помолете да следят текста.) Помолете учениците да чуят описанието на старейшина Кристоферсън за това как трябва да изучаваме Писанията:
Изображение
Старейшина Д. Тод Кристоферсън
“Когато казвам “изучавате”, имам предвид нещо повече от четене. … Представям си как понякога прочитате няколко стиха, спирате, за да размислите над тях, внимателно прочитате стиховете отново, като си мислите какво означават, молите се за разбиране, задавате си въпроси, чакате да получите духовни впечатления, записвате впечатленията и прозренията, които получавате, за да запомните и да научите повече“ („Когато се обърнеш“,Лиахона, май 2004 г., с. 11).
Кога сте следвали този модел в изучаването си на Писанията? Как това промени преживяването ви?
Поканете учениците да си поставят за цел да четат и размишляват върху Писанията по начина, описан от старейшина Кристоферсън.
Джозеф Ф. Смит вижда праведните мъртви да чакат своето възкресение
Разделете учениците по двойки. Помолете ги да обсъдят следния въпрос с партньора си:
Кое бъдещо събитие очаквате най-много? Защо се вълнувате за него?
След като измине достатъчно време, помолете няколко ученика да споделят отговорите си с класа. Обяснете, че когато президент Джозеф Ф, Смит вижда света на духовете във видение, той вижда едно голямо събрано множество от духове.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 138:12-13. Помолете учениците да намерят описание на духовете, които са се събрали.
Как описва президент Смит духовете, които вижда?
Поканете учениците да прочетат наум Учение и Завети 138:38-49, като потърсят имената на някои от духовете, които са там. (Може да предложите на учениците да отбележат тези имена в собствените си Писания.) Помолете учениците да споделят някои от имената, които са открили.
Според стих 49, какво очакват тези духове? (Избавление.)
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 138:14-16, 50. Помолете класа да следят текста и да потърсят защо тези праведни духове са изпълнени с ликуване и радост.
Защо тези праведни духове са изпълнени с ликуване и радост? („Защото денят на избавлението им беше близо“ (стих 15). С други думи, те знаят, че скоро ще бъдат възкресени, поради Единението на Исус Христос.)
Защо според вас обединяването на техните духове и тела ще бъде избавление за тези праведни духове?
Поканете един от учениците да прочете на глас Учение и Завети 138:17 и помолете класа да открият благословиите, които получават праведните души, след като духовете и телата отново се съединят. Може да предложите на учениците да отбележат това, което открият.
Какво можем да получим, когато сме възкресени? (Пълнота на радост.)
Какво можем да научим от Учение и Завети 138:14-17, 50 относно избавлението от физическата смърт? (Учениците може да открият различни учения и принципи, но трябва да разберат следните две учения: Чрез благодатта на Бог Отец и Исус Христос, ще бъдем избавени от оковите на смъртта и можем да получим пълнота на радост чрез възкресението. Бихте могли да напишете тези учения на дъската.)
Поканете един ученик да прочете следното изказване на старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли, който обсъжда нуждата от и благословията да имаме физическо тяло. Помолете учениците да се вслушат за причините, поради които притежаването на физическо тяло е важно за плана на Небесния Отец за нас, за да получим пълнота на радост.
Изображение
Старейшина Дейвид А. Беднар
„Нашите физически тела правят възможни един обхват, дълбочина и интензивност на преживяване, които просто не могат да бъдат придобити в доземното ни съществуване. По този начин взаимоотношенията ни с други хора, възможността ни да разпознаваме и действаме в съответствие с истината и способността ни да се подчиняваме на принципите и обредите на Евангелието на Исус Христос биват усилвани чрез нашите физически тела. …
Планът на Отца има за цел да предостави напътствие за Неговите деца, да им помогне да бъдат щастливи и безопасно да ги върне у дома при Него с възкресени, възвисени тела“ („Вярваме в това да бъдем непорочни“,Лиахона, май 2013 г., с. 41, 43).
Защо се нуждаем от физическо тяло, за да получим пълнота на радост?
За да допълните отговорите на учениците, може да обясните, че пълнотата на радостта е видът радост, който има Небесният Отец. Небесният Отец има физическо тяло от плът и кости (вж. У. и З. 130:22). Когато духовете и телата ни са разделени, ние се различаваме от Него и не можем да получим пълнота на радост (вж. У. и З. 93:33-34). Когато нашите духове и тела са неразривно свързани, когато бъдем възкресени, ние можем в крайна сметка да станем подобни на Небесния Отец и да имаме пълнотата на радостта.
Обяснете, че праведните в света на духовете очакват „идването“ на Сина Божий, за да ги освободи и възстанови към тяхната „съвършена снага“ (У. и З. 138:16-17). Поканете учениците да си представят какво се случва на земята, докато тези праведни духове са събрани. Исус Христос извършва Единение за всички чеда на Небесния Отец чрез страданието Си в Гетсиманската градина и на кръста. Някои от праведните духове в света на духовете са чакали от хиляди години за своето избавление. Жертвата, която прави Исус Христос, ще включи избавление от техните грехове, а също и спасение от физическата смърт.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 138:18-19. Помолете класа да следят текста, като си представят какво може да е било събитието, описано в тези стихове.
Какво мислите, че е представлявало появяването на Исус Христос в света на духовете за тези, които Той посещава?
На какво учи Спасителят тези духове?
Как бихте реагирали на Спасителя, Който тъкмо е извършил за вас Единението, ако бяхте там, за да Го чуете да проповядва в света на духовете? (Бихте могли да помолите учениците да помислят наум по този въпрос, вместо да отговарят на глас.)
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 138:23-24. Помолете класа да следят текста, като потърсят как праведните духове откликват на посещението на Спасителя. Поканете учениците да споделят това, което са открили.
Посочете първото учение, което написахте на дъската: Чрез Единението на Исус Христос и чрез спазване на принципите на Евангелието, цялото човечество може да бъде спасено. Обяснете, че когато учениците продължат да изучават Учение и Завети 138, те ще научат как Небесният Отец е предоставил начин всички Негови чеда да се възползват от Единението на Спасителя.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Между 1869 и 1918 г. президент Джозеф Ф. Смит преживява разочарованието и скръбта, свързани със смъртта на негови близки. Той погребва тринадесет деца, девет от които умират като малки, и една съпруга. Президент Смит пише следното в писмо до съпругата си Една, когато първородното му дете, Мърси Джоузефин, умира още ненавършила три годишна възраст.
Изображение
Президент Джозеф Ф. Смит
„Едва смея да си имам доверие да пиша, макар че сърцето ми е изпълнено с болка, а умът ми е в хаос; ако мърморя, нека Бог ми прости, душата ми беше и е изпитвана от дълбока скръб, сърцето ми е наранено и разбито на парчета. Аз съм неутешим, домът ми изглежда пуст и почти ужасяващ, макар че тук е семейството ми и малкото ми бебче; при все това не мога да не чувствам, че най-деликатната, най-сладка и все пак най-силна връзка, която ме държеше към дома и земята, се прекъсна, няма го моето бебче, моята сладка Додо! Едва мога да повярвам на това, а сърцето ми пита: възможно ли е? Напразно търся, заслушвам се, но няма звук, скитам се из стаите, те са пусти, самотни, запустели, изоставени. Поглеждам към градинската пътечка, около къщата, тук и там, за да зърна една малка златиста, слънчева главичка и розови бузки, но уви, няма го тупкането на малките краченца. Няма ги искрящите малки черни оченца, блестящи с любов към тати; няма го тихия любопитен гласец, задаващ хиляди въпроси и разказващ красиви дребни нещица, бърборейки весело, няма ги малките пухкави ръчички, обгръщащи врата ми, няма ги сладките розови устнички, връщащи ми с детска невинност нежната ми прегръдка и целувки, има само едно празно малко столче. Малките й играчки скрити, дрехите й прибрани и само една отчаяна мисъл, нахлуваща със смазваща тежест върху сърцето ми — тя не е тук, отиде си! Но няма ли да се завърне тя? Не може да ме остави за дълго, къде е тя? Почти съм обезумял, и, о, само Бог знае колко обичах момиченцето ми и тя е светлината и радостта на сърцето ми.
Утрото преди тя да почине, след като бях бодърствал с нея цяла нощ, защото я гледах всяка нощ, аз й казах: „Пиленцето ми не спа цяла нощ“. Тя поклати глава и отговори: „Ще спя днес, татко“. О, как тези кратки думи пронизаха сърцето ми! Знаех, макар че не исках да повярвам, че това бе един друг глас, че това означаваше съня на смъртта и тя наистина заспа. И, о, изгасна светлината в сърцето ми! Небесният образ, гравиран в душата ми, почти изчезна“ (в Джозеф Фийлдинг Смит, Life of Joseph F. Smith (1938 г.), с. 455–456).