През 20-ти век мисионерската работа се разпростира по цялата земя. Във връзка с това църковните ръководители се молят за напътствие относно ограниченията за ръкополагане в свещеничеството и храмовата работа на членове на Църквата от африкански произход. Президентът на Църквата, Спенсър У. Кимбъл, получава едно конкретно откровение, което е потвърдено и на неговите съветници в Първото Президентство и на членовете на Кворума на дванадесетте апостоли в храма Солт Лейк на 1 юни 1978 г. В едно писмо от 8 юни 1978 г. те обявяват откровението.
Господ разкрива, че благословиите на свещеничеството и на храма може да се дават на всеки достоен член на Църквата
Поканете учениците да си представят, че имат приятел, който не е светия от последните дни и има някои въпроси относно Църквата.
Какво бихте насърчили да направи приятеля ви?
След като учениците отговорят, прочетете на глас следното заявление на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото Президентство:
Изображение
Президент Дитер Ф. Ухтдорф
Скъпи мои млади приятели, ние сме хора, задаващи въпроси, защото знаем, че питането води до истината. …
… Запитването е родното място на свидетелството. Някои хора могат да се чувстват смутени или недостойни, защото имат сериозни въпроси относно Евангелието, но не бива да се чувстват по този начин. Задаването на въпроси не е белег на слабост, то е предвестник на израстване.
Бог ни заповядва да търсим отговори на своите въпроси (вж. Яковово 1:5-6) и желае само да търсим „с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа“ (Мороний 10:4). Когато правим това, истината за всичко може да ни бъде сторена знайна „чрез силата на Светия Дух“ (Мороний 10:5).
Не се бойте, задавайте въпроси. Бъдете любознателни, но не се съмнявайте! Винаги се дръжте здраво за вярата и светлината, която вече сте получили“ („The Reflection in the Water“ (духовно послание към Образователната система на Църквата, 1 ноем. 2009 г.), LDS.org).
Какво казва президент Ухтдорф, че може да помогне на човек, който има въпроси за Църквата?
Помолете един ученик да прочете на глас следната история за двама души, Хелвесио и Руда Мартинс, които се стремят да получат и разберат истината, като задават въпроси:
Изображение
Старейшина Хелвесио Мартинс
Старейшина Хелвесио Мартинс
„В една ясна априлска вечер през 1972 г. … Хелвесио Мартинс размишлява върху търсената от семейството му истина. Той и съпругата му Руда, са проучвали много религии, но нито една не изглежда да е задоволила духовната им липса. „През онази вечер аз говорих с Бог, молейки за помощ“, казва той“ („Elder Helvécio Martins of the Seventy“, Ensign, май 1990 г., с. 106).
Няколко дни по-късно мисионерите идват в дома им в Рио де Жанейро, Бразилия. Старейшина Мартинс си спомня: „В момента, когато двамата млади мъже влязоха в апартамента ни, цялото ми унило настроение и духовно безпокойство изчезнаха и бяха заместени от мир и спокойствие, които сега знам, че идват от влиянието на Светия Дух“ (с Mark Grover,The Autobiography of Elder Helvécio Martins (1994 г.), с. 43).
По време на разговора с мисионерите Хелвесио и Руда, които са от африкански произход, питат за ролята на чернокожите в Църквата. Семейство Мартинс научават, че по това време политиката на Църквата не позволява на чернокожи мъже от африкански произход да бъдат ръкополагани в свещеничество. Това ги кара да задават допълнителни въпроси на мисионерите.
Ако бяхте на мястото на семейство Мартинс, какви въпроси можеше да имате, след като научехте за ограничението относно свещеничеството?
Покажете следното изявление, което е откъс от въведението към Официално изявление 2. (Може да отпечатате копия на това изявление и да ги раздадете на учениците, които не разполагат с изданието от 2013 г. на Писанията.) Поканете един ученик да прочете на глас изявлението и помолете класа да потърсят отговори на въпросите, които някои хора може да имат относно ограничението за свещеничеството.
„Книгата на Мормон ни учи, че „всички са равни пред Бога“, включително „черен и бял, роб и свободен, мъж и жена“ (2 Нефи 26:33). В историята на Църквата хора от всяка раса и етнически произход в много държави са били кръщавани и са живели като верни членове на Църквата. По времето, когато живее Пророка Джозеф Смит, само няколко чернокожи мъже членове на Църквата са били ръкоположени в свещеничеството. Рано в историята на Църквата ръководителите прекратяват ръкополагането в свещеничеството на чернокожи мъже от африкански произход. Църковните архиви не предоставят ясно обяснение за произхода на тази практика“.
Какви въпроси относно ограничението за свещеничеството може да получат отговор чрез това изявление?
Посочете реда, в който се казва: „Църковните архиви не предоставят ясно обяснение за произхода на тази практика“. Уверете се, че учениците разбират, че макар и някои хора да предлагат причини, поради които мъжете от африкански произход нямат право известно време да бъдат ръкополагани в свещеничеството, тези причини може да са неточни. Изявлението, което току-що бе прочетено, представлява официалната позиция на Църквата.
Поканете един друг ученик да прочете следния абзац, описващ какво прави семейство Мартинс, след като научават за възстановеното Евангелие:
Семейство Мартинс е кръстено на 2 юли 1972 г. и служи вярно в Църквата. Когато най-големият им син Маркъс получава патриархалната си благословия, в нея се обещава, че той ще проповядва Евангелието. Макар ограниченията при свещеничеството по онова време да не позволяват на Маркъс да служи пълновременна мисия, родителите му откриват спестовна сметка за мисионерската му служба. През 1975 г. Църквата обявява, че ще се строи храм в Сао Пауло, Бразилия. За да помогне да се съберат необходимите за строителство пари, сестра Мартинс продава бижутата си. Брат Мартинс с вяра служи като член на комитета за връзки с обществеността за храма. Семейство Мартинс прави тези жертви, въпреки че мислят, че няма да имат възможността да получат свещеническите обреди в храма.
Защо според вас семейство Мартинс пожелава да бъде кръстено и да служи вярно в Църквата, макар че по това време е засегнато от ограничението за свещеничеството?
След като учениците обсъдят този въпрос, прочетете на глас отговора на брат Мартинс:
Изображение
Старейшина Хелвесио Мартинс
„Ние намерихме истината и нищо не можеше да ни спре да живеем според нея. … Когато Духът ви казва, че Евангелието е истина, как може да отречете това?“ (в „Elder Helvécio Martins of the Seventy“, с. 106).
Посочете, че тъй като семейство Мартинс е получило свидетелство чрез Светия Дух, те успяват да напреднат, уповавайки се на Господ, въпреки нещата, които не разбират.
Как семейство Мартинс може да ви служи за пример, когато имате въпроси? (Можем да се държим здраво за това, което вече знаем и останем силни, докато не получим допълнително знание.)
Обяснете, че освен семейство Мартинс, хиляди хора с африкански произход в различни нации узнават за истинността на възстановеното Евангелие през десетилетията, предшестващи откровението от 1978 г. Църковните ръководители в Солт Лейк Сити получават тонове писма от некръстени хора от Нигерия и Гана, които са обърнати във вярата, които умоляват мисионери да бъдат изпратени в Африка. От години църковните ръководители с молитва обсъждат този въпрос, но чувстват, че времето все още не е дошло да се изпратят мисионери в Африка, където местните членове няма да могат да председателстват или извършват обреди.
Изображение
Президент Спенсър У. Кимбъл
Уведомете учениците, че Официално изявление 2 съдържа официалното съобщение за едно откровение, което президент Спенсър У. Кимбъл получава на 1 юни 1978 г. Поканете един ученик да прочете на глас първия абзац под израза „Скъпи братя“. Поканете класа да следят текста и да намерят на какво казват църковните ръководители, че са станали свидетели.
На какво са свидетели църковните ръководители по цялата земя?
За какво са вдъхновени църковните ръководители, когато виждат разпространението на Господното дело? (Изпитват желание да предоставят всички благословии на Евангелието на всички достойни членове.)
Поканете един ученик да прочете на глас следния абзац (от „Имайки предвид обещанията“). Поканете класа да потърсят как действат църковните ръководители относно желанията, за които се почувстват вдъхновени.
Как действат президент Спенсър У. Кимбъл и другите църковни ръководители относно вдъхновените им желания?
Какво ни учи това относно пророците? (След като учениците отговорят, може да напишете на дъската следната истина: Пророците търсят Господното напътствие при воденето на Църквата.)
Отбележете израза „Имайки предвид обещанията, направени от пророците“.
На какво ни учи този израз и изречението, което го следва, относно какво знаят църковните ръководители във връзка с ограничението за свещеничеството? (Те знаят, че по някое време, всички достойни мъже ще имат възможността да получат свещеничеството.)
Обяснете, че в продължение на много години преди 1978 г. Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли обсъждат и се молят за ограничението за свещеничеството. Църковните ръководители чувстват, че е необходимо откровение, за да се промени това ограничение, което съществува от повече от век. Известно време този въпрос сериозно безпокои президент Кимбъл и той често ходи в храма сам, за да се моли относно него.
Поканете един ученик да прочете на глас следващите два абзаца, от „Той чу нашите молитви“. Помолете класа да следят текста, като търсят Господния отговор на молитвите на президент Кимбъл, неговите съветници в Първото Президентство и членовете на Кворума на дванадесетте апостоли.
Какъв е Господният отговор на молитвите на Неговите пророци?
На какво ни учи това относно Господния начин за ръководене на Неговата Църква? (След като учениците отговорят, напишете на дъската следното учение: Господ води Църквата Си чрез откровение към Неговите пророци.)
Обяснете, че това откровение има огромен ефект върху хората по целия свят. Поканете един ученик да прочете как реагират Хелвесио Мартинс и съпругата му Руда, когато научават за него:
„Не можех да сдържа емоциите си. Руда и аз отидохме в спалнята ни, коленичихме и се молихме. Ние плакахме, докато благодаряхме на Небесния Отец за събитието, за което само сме си мечтали. Този ден действително дойде и то в земния ни живот“ (Autobiography, с. 69–70). След това семейство Мартинс са запечатани в храма. Синът им Маркъс е първият член на Църквата от африкански произход, който служи на мисия след откровението, с което се прекратява ограничението в свещеничеството. Хелвесио Мартинс става местен свещенически ръководител и в крайна сметка е призован да служи като член на Втория кворум на Седемдесетте.
Обяснете, че скоро след получаването на откровението, прекратяващо ограничението за свещеничеството, се изпращат мисионери в Африка. От тогава насам са построени храмове на този континент и стотици хиляди хора са получили обредите на Евангелието за себе си и за починалите си предци.
Отбележете, че учениците може да бъдат запитани защо Църквата известно време не ръкополага в свещеничеството мъже от африкански произход. Поканете ги да размислят как биха отговорили на този въпрос.
Потвърдете, че е уместно да се обясни на другите, че не знаем защо е започнало това ограничение за свещеничеството. Освен това, можем да споделяме и свидетелстваме за истините, които знаем. (Бихте могли да се позовете на истините, написани на дъската.) Приключете, като поканите учениците да споделят своите чувства и свидетелства. Може също да споделите своето свидетелство.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Официално изявление 2. Благословиите на свещеничеството се предлагат на всички Божии чеда
Старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява, че макар властта на свещеничеството да се предава на мъже, всички чеда на Небесния Отец, и от мъжки и от женски пол, могат да получават благословиите на свещеничеството:
Изображение
Старейшина М. Ръсел Балард
„Във великия план на Нашия Небесен Отец, според който мъжете могат да получат свещеничеството, те имат уникалната възможност да използват свещеничеството, но не те са свещеничеството. Мъжете и жените имат различни, но еднакво значими роли. Тъкмо както една жена не може да зачене дете без мъж, така и мъжете не могат пълноценно да използват свещеническата сила за изграждане на вечно семейство без жена. С други думи, във вечна перспектива, както силата за създаване на потомство, така и свещеническата сила се споделят от съпруг и съпруга. Като съпруг и съпруга мъжете и жените следва да се стремят да следват Нашия Небесен Отец. Те следва да се съсредоточават върху християнските добродетели: любов, смирение и търпение, в търсене на благословиите на свещеничеството за себе си и за своите семейства.
Жизненоважно е да разберем, че Небесният Отец е осигурил начин всички Негови синове и дъщери да се възползват от благословиите на свещеническата сила и да бъдат укрепени чрез нея“ („Това е делото Ми и славата Ми“,Лиахона, май 2013 г., с. 19).
Официално изявление 2. Избягвайте добавянето на човешки обяснения към Божиите откровения
„В едно интервю през 1988 г. по повод десет годишнината от откровението за свещеничеството, (старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли) обяснява отношението (си) към опитите да се дадат човешки причини за божествено откровение:
Изображение
Старейшина Далин Х. Оукс
„Ако четете Писанията, като си задавате следния въпрос: „Защо Господ заповядва това или защо заповядва онова?“, ще откриете, че при по-малко от една на сто заповеди е дадена причината за тях. Господният модел не е да се дават причини. Ние (смъртните) може да приписваме причини за откровението. Ние може да приписваме причини за заповедите. Когато го правим, ние го правим сами. Някои хора измислят причини за това, за което говорим тук и после се оказва, че са в голяма заблуда. Можем да научим един урок от това. … Преди известно време реших, че имам вяра в заповедта и нямах вяра в причините, които бяха изказани като предположение за нея“.
Когато го запитват дали той говори за причините, изложени от висшите ръководители, той отговаря:
„Говоря за причините, дадени от висшите ръководители и причините, над които е размишлявано … от други. Целият набор от причини ми изглежда ненужно поемане на риск. … Нека не правим грешката, която е правена в миналото, тук и в други области, опитвайки се да дадем причини за дадено откровение. Причините до голяма степен се оказват измислени от хората. Откровенията са това, което подкрепяме като волята на Господ и именно там е безопасността“ („Apostles Talk about Reasons for Lifting Ban“, Daily Herald, Прово, щата Юта, 5 юни 1988 г., с. 21 (AP)“ (Далин Х. Оукс, Life’s Lessons Learned (2011 г.), с. 68–69).
Официално изявление 2. Не е необходимо да знаем всички отговори, но трябва да сме наясно какво всъщност знаем
Старейшина Пол В. Джонсън от Седемдесетте предоставя на преподаващите Евангелието следния съвет:
Изображение
Старейшина Пол В. Джонсън
„Не е лошо един ученик да види, че учителят не знае отговора на всичко, но знае отговора на основните въпроси и има силно свидетелство. Когато ангелът запитва Нефи дали знае благоволението Божие, Нефи отговаря: „Аз зная, че Той обича чедата си; при все това не разбирам значението на всички неща“ (1 Нефи 11:17). Дори и да не знаем отговора на конкретен въпрос, ние можем да напомним на учениците си за нещата, които знаем.
Друг проблем, пред който сме изправени, особено след като сме преподавали известно време, е една склонност да държим на старите неща и на старите обяснения. Много по-добре ще е да сме наясно с настоящата позиция на Църквата. Един от най-добрите начини да правим това е да сме запознати с материалите в новинарския сайт на Църквата на LDS.org (mormonnewsroom.org). …
Бях нает в Семинар и институт през лятото на 1978 г. През юни на същото лято, бе обявено откровението, че свещеничеството се предоставя на всички достойни мъже. През август на същата година старейшина Брус Р. Макконки, член на Кворума на дванадесетте, говори пред служители в Семинара и Института, на едно събрание, подобно на настоящото. Той подчертава как откровението е променило нашето разбиране по въпроса. Той казва:
„Забравете всичко, което съм казал или което е казал президент Бригъм Йънг или президент Джордж К. Кенън или който и да е в миналото, което е в разрез с настоящото откровение. Ние говорехме с ограничено разбиране и без светлината и знанието, които сега са дошли на света.
Ние получаваме нашата истина и светлина ред по ред и правило по правило. Сега имаме допълнителен приток на познание и светлина по тази конкретна тема и той изтрива целия мрак и всички схващания и всички размисли от миналото. Те вече нямат значение.
Изобщо няма никакво значение какво е казал някой относно … темата преди първи юни на тази година (1978 г.)“ („All Are Alike unto God“ (симпозиум на ОСЦ относно Книгата на Мормон, 18 авг. 1978 г.), с. 2; LDS.org).
„Нека сме осведомени за светлината, която ни е дадена“ („A Pattern for Learning Spiritual Things“ (реч към служители в ОСЦ, 7 авг. 2012 г.), LDS.org).
Някои членове на Кворума на дванадесетте апостоли описват по-късно какво преживяват, когато на 1 юни 1978 г. се получава откровението. Например, президент Гордън Б. Хинкли, който през 1978 г. е член на Кворума на дванадесетте, свидетелства:
Изображение
Президент Гордън Б. Хинкли
„В стаята се усещаше осветена и свещена атмосфера. Аз чувствах като че се отвори канал между небесния престол и коленичещия, умоляващ Божий пророк, с когото бяха братята му. … Чрез силата на светия Дух този пророк получи едно уверение, че нещото, за което се моли е правилно, че е дошло времето и че чудните благословии на свещеничеството трябва да бъдат предложени на достойните мъже по целия свят, независимо от произхода им.
Всеки мъж в този кръг, чрез силата на Светия Дух, узна същото. …
… Никой от нас, които присъствахме в този случай, не бе съвсем същият след това. Нито пък Църквата“ („Priesthood Restoration“, Ensign, окт. 1988 г., с. 70).
Старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли потвърждава по подобен начин:
Изображение
Старейшина Брус Р. Макконки
„В този случай (когато се получи откровението, съдържащо се в Официално изявление 2), тъй като бе дошъл часът и моментът, Господ в провидението Си изля Светия Дух над Първото Президентство и Дванадесетте по един чуден и невероятен начин, надминаващ всичко, което присъстващите някога бяха изпитвали. Откровението дойде при президента на Църквата; то дойде и при всеки от присъстващите“ („All Are Alike unto God“ (реч към служители в ОСЦ, 18 авг. 1978 г.), с. 3, LDS.org).