На 8 юли 1838 г., във Фар Уест, Мисури, Пророкът Джозеф Смит получава четири откровения, записани като Учение и Завети 117-120. В откровението, записано като Учение и Завети 117, Господ заповядва на Нюъл К. Уитни и Уилям Маркс бързо да приключат със своите дела в Къртлънд и да се присъединят към верните светии, събиращи се във Фар Уест. Господ също така казва, че Оливър Грейнджър следва да служи като представител на Първото президентство, за да продаде църковна собственост и да сложи в ред стопанските дела на Джозеф Смит. В откровението, записано като Учение и Завети 118, Господ призовава нови апостоли, които да запълнят местата на отпадналите и призовава всички членове на Кворума на дванадесетте да отслужат мисии във Великобритания.
Господ заповядва на Уилям Маркс и Нюъл К. Уитни да приключат със своите дела и да напуснат Къртлънд
Поканете учениците да изброят причини, поради които човек може да се колебае дали да изпълни заповед от Господ. Запишете техните отговори на дъската.
Нека учениците прегледат Учение и Завети 117:1 и да открият на кого е дадено това откровение. Обяснете, че Нюъл К. Уитни е бил епископ в Къртлънд. Той има успех в редица стопански начинания и посвещава голяма част от своята собственост на Църквата. Уилям Маркс е призован да служи като пълномощник на епископ Уитни на 17 септември 1837 г. Той притежава книжарница.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 117:1-3. Помолете останалите да следят текста и да намерят какво заповядва Господ на тези мъже да направят.
Какво Господ заповядва на Уилям Маркс и Нюъл К. Уитни да направят? (Той им заповядва бързо да приключат със своите дела и да напуснат Къртлънд. Те следва да предприемат това пътуване преди да стане прекалено студено. Т.е. ще трябва да заминат след не по-късно от около четири месеца.)
Напомнете на учениците, че на 26 април 1838 г. Господ заповядва на светиите да се съберат във Фар Уест, Мисури, и по други места (вж. У. и З. 115:17-18). На 6 юли 1838 г., една група, наречена Лагера Къртлънд, състояща се от над 500 светии от района на Къртлънд, заминава за Мисури (вж. Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2003 г.), с. 178-179).
Обърнете внимание, че от Господните слова в Учение и Завети 117:4-5, можем да заключим, че епископ Уитни и Уилям Маркс са прекалено загрижени за собствеността на Църквата в Къртлънд. Заради своите призования като епископ и пълномощник на епископа, те са настойници над тази собственост. Поканете един ученик да прочете стих 4 на глас и помолете класа да слушат за въпроса, който Господ задава в този стих.
Напишете следното на дъската: Какво е имотът за Мен?
Какво означава това според вас?
За да помогнете на учениците да разберат значението на въпроса на Господ в стих 4, поканете няколко ученика да се редуват в четенето на глас на Учение и Завети 117:5-8. Помолете класа да потърсят причините, поради които Господ казва „Какво е имотът за Мен?“ (Бихте могли да обясните, че изразът „равнините на Олаха Шинеха“ се отнася за района около Адам-онди-Ахман в Мисури.)
Какво според вас означава „ламтите за … капка(та), а пренебрегвате по-важни неща“? (У. и З. 117:8). Как имотите в Къртлънд представляват „капка“, в сравнение с благословиите, които Господ може да даде на епископ Уитни и президент Маркс? (След като учениците са обсъдили въпроса, напишете следния принцип на дъската: Желанието да притежаваме материални неща може да ни накара да пренебрегваме по-важни неща.)
Поканете учениците да се замислят как могат да отделят повече внимание на нещата, които са най-важни в живота им.
Обобщете Учение и Завети 117:10, като обясните, че Господ призовава Уилям Маркс да продължи да служи като ръководител в Църквата и след пристигането му във Фар Уест. Господ също така казва, че ако президент Маркс бъде „верен над малкото“, след време „ще бъде управител над многото“ неща (вж. също Матея 25:23).
Поканете един ученик да прочете Учение и Завети 117:11 на глас и помолете класа да открият упрекът, който Господ отправя към Нюъл К. Уитни. След като учениците прочетат този стих, обяснете, че николаитите са древна религиозна общност. Те твърдяли, че са християни, но се отклонили от принципите на Евангелието, за да следват светски практики (вж. Doctrine and Covenants Student Manual (ръководство на Образователната Система на Църквата, 2001 г.), с. 290).
Ако Нюъл К. Уитни е решил да се съсредоточи върху собствеността в Къртлънд, вместо събирането със светиите, как неговите действия може да са подобни на тези на николаитите?
Обяснете, че поради закъснялото заминаване от Къртлънд и преследването в Мисури, Уилям Маркс и Нюъл К. Уитни нямат възможност да се съберат със светиите във Фар Уест. Те обаче следват Господния съвет и остават верни, като по-късно се събират със светиите в Наву, Илинойс, където Уилям Маркс служи като президент на кол, а Нюъл К. Уитни като епископ.
Господ заповядва на Оливър Грейнджър да представя Първото президентство при стопанските му дела в Къртлънд
Поканете учениците да изброят на дъската различни призования и църковни назначения, които могат да получат.
Обяснете, че Господ заповядва на човек на име Оливър Грейнджър да напусне Фар Уест и да се върне в Къртлънд, за да се „(по)старае усърдно за изкуплението на Първото президентство на Моята църква“ (У. и З. 117:13). Тази задача включва продажба на църковно имущество и приключване на стопанските дела на Джозеф Смит. За да направи това, Оливър Грейнджър трябва да направи жертви, защото е почти сляп. Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 117:12-15 наум, като потърсят благословиите, които Господ обещава, ако изпълни дадената му задача.
Какви благословии ще получи Оливър Грейнджър?
Какво отношение има Господ към жертвите, които Оливър Грейнджър ще направи? (Може да е необходимо да обясните, че изразът „неговата жертва ще бъде по-свещена за Мен, отколкото неговата печалба“ показва, че Господ е по-загрижен за жертвата на Оливър, отколкото за парите, които той може да получи чрез изпълнение на задачата. Напишете следния принцип на дъската: Жертвите, които правим в служба на Господ, са свещени за Него.)
Позовете се на призованията и назначенията, които сте написали на дъската. Попитайте учениците какви жертви може да изискват тези призования и назначения.
Защо е важно да правим всичко възможно, за да изпълняваме дадено назначение или призование?
Обяснете, че Оливър Грейнджър умира в Къртлънд на 25 август 1841 г. Тогава той все още действа като представител на Първото президентство в неговите стопански начинания. Въпреки че няма пълен успех в приключването на стопанските дела на Църквата, той полага усилия да запази нейната почтеност и добро име. Той остава верен на Господ и на Пророка Джозеф Смит.
Поканете един ученик да прочете следното изказване на старейшина Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Президент Бойд К. Пакър
„Какво направил Оливър Грейнджър, че името му да бъде запомнено като свещено? Всъщност нищо особено. Не става въпрос за това какво е направил, а какъв е бил. …
Господ не очаквал Оливър да бъде съвършен, нито да постигне кой знае какъв успех. …
Не можем да очакваме винаги да успяваме, но трябва да направим най-доброто, на което сме способни“ („Най-скромният от тия“,Лиахона, ноем. 2004 г., с. 86).
Защо според вас нашите жертви са свети за Господ, дори когато не чувстваме, че имаме пълен успех в нашите усилия?
Господ назначава нови апостоли и призовава всички апостоли да отслужат мисия
Обяснете, че на 8 юли 1838 г. Господ призовава четирима нови апостоли, които да заменят Люк Джонсън, Лаймън Е. Джонсън, Уилям Е. Маклелън и Джон Ф. Бойнтън, които отстъпват от вярата. Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 118:3 наум, като потърсят какво Господ желае апостолите да направят.
Какво Господ заповядва на апостолите да направят?
Кои думи и изрази в стих 3 описват начина, по който Господ желае апостолите да проповядват Евангелието?
Напишете следното на дъската: Ако проповядваме Евангелието по Господния начин, …
Въз основа на стих 3, по какви два начина можем да завършим това изречение? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да изразят следните принципи: Ако проповядваме Евангелието по Господния начин, Той ще се грижи за семействата ни. Ако проповядваме Евангелието по Господния начин, Той ще подготвя хора да приемат Неговото послание.)
Бихте могли да поканите учениците да споделят как са били благославяни чрез мисионерската служба на техен роден брат, сестра или друг роднина, член на Църквата.
Обобщете Учение и Завети 118:4-5, като обясните, че Господ призовава членовете на Кворума на дванадесетте апостоли да „тръгнат на път по големите води“ (Атлантическия океан), за да проповядват Неговото Евангелие, започвайки своята мисия от парцела за храма във Фар Уест. Те следва да служат във Великобритания.
Според стих 5, кога апостолите следва да заминат на своята мисия? Откъде трябва да тръгнат?
Обяснете, че през месеците след получаването на това откровение, преследването в Мисури нараства. Накрая светиите са изгонени от щата. При тези условия е опасно за Дванадесетте да изпълнят Господната заповед да се срещнат във Фар Уест. Много жители на Мисури открито заявяват, че ще попречат на изпълнението на това откровение. Но Дванадесетте са решени да се подчинят на Господната заповед. На сутринта на 26 април 1839 г., старейшини Бригъм Йънг, Хибър Ч. Кимбъл и Орсън Прат, заедно със старейшини Джон Е. Пейдж и Джон Тейлър, наскоро призовани като апостоли (вж. У. и З. 118:6), отиват до парцела за храма във Фар Уест. (Не всички верни членове на кворума имат възможността да отидат. Например, Парли П. Прат е арестуван и затворен по лъжливи обвинения.) Те възобновяват полагането на основите на храма, (вж. У. и З. 115:11) като поставят голям крайъгълен камък в югоизточната част на парцела. Също така ръкополагат нови апостоли: старейшини Уилфърд Уудръф ( вж. У. и З. 118:6) и Джордж А. Смит, които да запълнят свободните позиции в Кворума на дванадесетте. Изпълнили Господните напътствия, те си тръгват, без да бъдат забелязани от хората, които планират да им попречат. Уилърд Ричардс, също споменат в Учение и Завети 118:6, е ръкоположен за апостол около година по-късно, на 14 април 1840 г. (За по-пълен разказ на това събитие, вж. Teachings of Presidents of the Church: Wilford Woodruff, 2004 г., с. 139–141.)
Завършете, като свидетелствате за обсъдените в днешния урок принципи.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Думата николаити е взета от Откровението 2:6, 15. Някои учени вярват, че николаитите се опитват да въведат идолопоклоннически практики в ранната християнска църква. Старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли пише, че николаитите са „членове на Църквата, които се опитват да поддържат положението си в Църквата, докато продължават да живеят според маниерите на света. … Каквито и да са били техните конкретни дела и учения, това нарицателно име се използва за хора, които желаят техните имена да фигурират в архивите на Църквата, но нямат желанието да се отдадат на евангелската кауза с цялостно намерение в сърцето“ (Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, 1966–1973 г., 3:446; вж. също Doctrine and Covenants Student Manual (ръководство на Образователната Система на Църквата, 2001 г.), с. 290).
Преди Джозеф Смит да напусне Къртлънд, една група вероотстъпници започва да упражнява контрол върху храма. Господ нарича тези хора „среброменители“ като паралел с хората, които оскверняват храма в Ерусалим (вж. Матея 21:12-13). Дори след това оскверняване, Господ желае Неговите светии „в земята на Къртлънд“ да помнят святостта на храма.
Учение и Завети 118. Изпълнение на заповедта мисионерите да тръгнат от Фар Уест
„Рано сутринта (на 26 април 1839 г., след като Кворумът на дванадесетте апостоли се среща при парцела за храма във Фар Уест,) Тиодор Търли, един от светиите, които са били във Фар Уест с Дванадесетте, посещава дома на вероотстъпник на име Айзък Ръсел, за да се сбогува. Ръсел е удивен, че приятелят му е дошъл във Фар Уест с членове на Дванадесетте и остава безмълвен, когато научава, че пророчеството е изпълнено“ (Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2003 г.), с. 226).