Урок 151
Войната в Юта и Клането при Маунтин Медоус
Въведение
През 50-те години на 19 век напрежението и липсата на комуникация между светиите от последните дни и служителите на правителството на Съединените щати довеждат до Войната в Юта през 1857–1858 г. През септември 1857 г. се появява конфликт между някои светии от последните дни и членове на емигрантски керван с фургони, преминаващ през Юта. Мотивирани от гняв и страх, някои светии от последните дни в южна Юта планират и извършват клането на около 120 емигранти, пътуващи към Калифорния. Тази жестокост е известна днес като Клането при Маунтин Медоус.
Предложения за преподаване
Създава се напрежение между светиите от последните дни и правителството на Съединените Щати
Обяснете, че на 24 юли 1857 г. президент Бригъм Йънг е с една група светии, отбелязвайки 10-тата годишнина от пристигането им в долината Солт Лейк, когато той получава потвърждение на една вест от по-рано, че наближава армия към Солт Лейк Сити. През изминалите години спорове и липса на ясна комуникация довеждат до нарастващо напрежение между светиите от последните дни и правителството на Съединените Щати. Светиите желаят да бъдат управлявани от избрани от тях ръководители и отхвърлят назначените от правителството хора, които не споделят техните ценности. Това кара някои федерални чиновници да считат, че светиите се бунтуват срещу правителството на Съединените щати. Без да получи одобрение от Конгреса, президентът на Съединените Щати, Джеймс Бюкенън, изпраща армия с близо 1 500 войника към Солт Лейк Сити, за да принуди жителите на щата Юта да приемат новите служители.
-
Ако бяхте светия от последните дни през 1857 г. и бяхте чули, че към града ви наближава огромна армия, какво би ви притеснило? (Учениците може да споменат, че светиите насилствено са изгонени от щатите Охайо, Мисури и Илинойс; мнозина са изгубили ценни притежания и земя; а някои са убити или са починали по време на тези преследвания. Новината за наближаваща армия предизвиква опасенията, че такива събития може да се случат и в Юта.)
Поканете един ученик да прочете на глас следния абзац:
В проповеди към светиите президент Йънг и други църковни ръководители описват настъпващите войски като врагове. Президент Йънг, който от години моли светиите да съхраняват жито, подновява указанията си, за да имат храна за ядене, ако се наложи да избягат от армията. Като губернатор на Територия Юта, той също разпорежда териториалното опълчение да се подготви да защитава територията.
Възниква конфликт между някои светии от последните дни и членове на емигрантския керван
Покажете карта, подобна на включената тук или нарисувайте такава на дъската. Поканете един ученик да прочете на глас следните два абзаца:
Един емигрантски керван, пътуващ на запад от щата Арканзас към щата Калифорния, навлиза в Юта, точно когато светиите от последните дни се подготвят да защитават територията от настъпващата армия на Съединените Щати. Някои членове от кервана са разочаровани, защото им е трудно да закупят жито, от което силно се нуждаят, от светиите, на които им е казано да запазят житото си. Емигрантите също влизат в конфликт със светии, които не искат конете и добитъка от кервана да консумират храна и вода, от които светиите се нуждаят за собствените си животни.
Напрежението избухва в Сидар Сити, последното селище в Юта на път за Калифорния. Сблъсъците възникват между някои членове на кервана и някои от светиите. Някои от членовете на кервана заплашват да се присъединят към идващите правителствени войски срещу светиите. Макар че ръководителят на кервана укорява спътниците си за това, че отправят тези заплахи, някои ръководители в Сидър Сити и някои заселници считат емигрантите за врагове. Керванът напуска града само около час след пристигането си, но някои от заселниците и ръководителите в Сидър Сити искат да преследват и накажат хората, които са ги обидили.
Поканете учениците да си помислят за случаи, когато са имали конфликт с някого или с група хора. Поканете един от учениците да прочете на глас 3 Нефи 12:25. Помолете учениците да следят текста, като потърсят принцип, на който ни учи Исус Христос и който може да ни дава насока, когато изпитваме напрежение спрямо други хора.
-
Какво според вас означава да се „помирява(ме) с противника си бързо“?
За да помогнете на учениците да разберат този израз, може да помолите един ученик да прочете на глас следното изявление:
Старейшина Дейвид Е. Соренсен от Седемдесетте учи, че изразът „помирявай се с противника си бързо“ означава „да разрешим нашите различия рано, за да не би моментните чувства да прераснат във физическа или емоционална жестокост и да попаднем в плен на собствения си гняв“ („Прошката ще промени горчивината в любов“, Лиахона, май 2003 г., с. 11).
-
Как бихте обобщили учението на Спасителя в 3 Нефи 12:25 със свои думи? (Докато учениците отговарят, напишете принцип, подобен на следния, на дъската: Ако разрешаваме конфликт с другите по Господния начин, тогава можем да избегнем пагубните ефекти на раздора).
-
Как подчиняването на принципа в 3 Нефи 12:25 можеше да помогне на светиите от последните дни, които се ядосват на членовете от кервана?
Обяснете, че тъй като тези светии не се помиряват с емигрантите по Господния начин, ситуацията става много по-сериозна. Айзък Хейт, кметът на Сидър Сити, майор в местното опълчение и колов президент, изисква позволение от командира на опълчението, който живее в близкото поселище Пароуан, да призове опълчението да се опълчи на нарушителите от кервана. Командирът на опълчението, Уилям Дейм, съветва Айзък Хейт да игнорира заплахите на емигрантите. Вместо да се вслуша в този съвет, Айзък Хейт и други ръководители от Сидър Сити, решават да убедят някои местни индианци да атакуват кервана и да откраднат добитъка им, като начин да накажат емигрантите. Айзък Хейт моли Джон Д. Лий, местен член на Църквата и майор в местното опълчение, да поведе тази атака и двамата планират да обвинят индианците за извършеното дело.
-
Какво трябваше да направят ръководителите в Сидър Сити, когато Уилям Дейм ги посъветва да не използват опълчението? До какво ги довежда това отхвърляне на съвета? (След като учениците отговорят, напишете на дъската следния принцип: Ако пренебрегнем съвет да вършим правилното, тогава ставаме по-податливи да вземаме грешни решения.)
Посочете, че тези мъже действат в разрез с техните свещенически отговорности. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 121:36-37. Помолете класа да следят текста, като търсят Господното предупреждение към носителите на свещеничеството, които действат неправедно.
-
Какво предупреждение отправя Господ към носителите на свещеничеството, които се опитват да прикриват греховете си или да действат неправедно?
Прочетете или обобщете следните абзаци и поканете учениците да се заслушат за това как ръководителите от Сидър Сити продължават да вземат лоши решения, след като пренебрегват съвета, който са получили.
Айзък Хейт представя на един съвет от местни ръководители в Църквата, общността и опълчението, план да се атакува кервана. Някои членове на съвета силно се противопоставят на плана и питат Хайт дали се е посъветвал с президент Бригъм Йънг по въпроса. Казвайки, че не е, Хейт се съгласява да изпрати един пратеник, Джеймс Хаслам, в Солт Лейк Сити с писмо, обясняващо ситуацията и питащо какво да се прави. Обаче, тъй като Солт Лейк Сити е на близо 250 мили от Сидър Сити, би отнело поне седмица бързо препускане с коня, за да може пратеникът да стигне до Солт Лейк Сити и да се върне в Сидър Сити с инструкциите от президент Йънг.
Малко преди Айзък Хейт да изпрати писмото си по пратеника, Джон Д. Лий и една група индианци атакуват лагера на емигрантите на едно място, наречено Маунтин Медоус. Лий предвожда атаката, но прикрива личността си, за да изглежда, че само индианци са въвлечени. Някои от емигрантите са убити или ранени, а останалите се бият с атакуващите, с което принуждават Лий и индианците да отстъпят. Емигрантите набързо събират каруците си в тесен кръг, за защита. Последват още две атаки по време на пет дневна обсада на кервана.
В един момент хората от армията на Сидър Сити разбират, че двама емигранти мъже са извън кръга от каруци. Членовете на милицията стрелят по тях, като убиват единия. Другият мъж избягва и отнася в лагера на кервана новината, че бели мъже участват в нападенията срещу тях. Хората, които планират нападенията, сега са разкрити. Ако емигрантите бъдат оставени да отидат в Калифорния, новините, че светиите от последните дни са отговорни за нападението над кервана щели да се разпространят. Конспираторите се боят, че новината ще донесе отрицателни последствия на тях и на останалите.
-
Какво става в резултат от решението да не се подчинят на съвета на командира на опълчението?
-
В този момент какви избори могат да направят отговорните за атаките? (Те могат да си признаят какво са направили и да си понесат последствията, или могат да се опитат да прикрият престъпленията и греховете си. Вж. У. и З. 121:37).
-
Какво трябваше да направят?
Поканете учениците да помислят над следните въпроси:
-
Какво правите, когато направите грешка? Признавате ли, че сте направили грешка и получавате ли си последствията или се опитвате да прикриете греха чрез измама?
Някои светии от последните дни планират и извършват Клането при Маунтин Медоус
Обяснете, че членовете на Църквата, включени в атаките срещу емигрантите, избират да прикрият греховете си. Поканете класа да чуят какво се случва в резултат на това решение, докато четете или обобщите следните абзаци:
В опит да попречи да се разпространи новината, че светии от последните дни са въвлечени в атаките срещу кервана, Айзък Хейт, Джон Д, Лий и други местни църковни и опълченски ръководители планират да убият и останалите емигранти, с изключение на малките деца. В изпълнение на този план Джон Д. Лий отива при емигрантите и им казва, че милицията ще ги пази от още атаки, като ги ескортира в безопасност обратно до Сидар Сити. Докато емигрантите вървят към Сидар Сити, членовете на милицията се обръщат и стрелят по тях. Някои индианци изскачат от скривалища, за да се присъединят към атаката. От близо 140 емигранти, които са част от кервана, само 17 малки деца са пощадени.
Два дни след клането Джеймз Холсам пристига в Сидар Сити с отговора на президент Йънг, в който той инструктира местните ръководители да позволят на кервана да си тръгне мирно. „Когато Хайт прочита словата на Йънг той заплаква като дете и успява да промълви само думите: „Твърде късно, твърде късно“ (Ричард Е. Търли–младши, „The Mountain Meadows Massacre“, Ensign, септ. 2007 г., с. 20).
Обяснете, че решенията на някои светии от последните дни и заселници в южна Юта довеждат до трагичното клане при Маунтин Медоус. За разлика от тях, ръководителите на Църквата и територията в Солт Лейк Сити разрешават конфликта с правителството на Съединените Щати чрез мирни преговори и договаряне през 1858 г. По време на този конфликт, по-късно наречен Войната в Юта, американската армия и армията на Юта участват в действия на агресия, но никога не влизат в битка.
-
Как бихте обобщили решенията, които довеждат до Клането при Маунтин Медоус?
-
Какви принципи можем да научим от тази трагедия? (Учениците може да открият много принципи, но отговорите им може да включват следното: Избирането да прикрием греховете си може да доведе до това да извършим още грехове. Избирането да прикрием греховете си може да донесе съжаление и страдание.)
Обяснете, че Клането при Маунтин Медоус не само води до смъртта на около 120 жертви, но и причинява огромно страдание на оцелелите деца и другите роднини на жертвите. Индианците Паюте също пострадват от това, че несправедливо са обвинени за престъплението. Освен това, хората „които извършват клането, прекарват остатъка от живота си с ужасното чувство за вина и повтарящи се кошмари поради това, което са извършили и видели“ (Richard E. Turley Jr., „The Mountain Meadows Massacre“, с. 20).
Уверете учениците, че ако са тръгнали по пътя на грешките и греха, могат да си спестят бъдещо страдание и съжаление, ако се обърнат към Господ и се покаят за греховете си.
Обяснете, че поради това, че няколко местни светии от последните дни са виновни за планирането и осъществяването на Клането при Маунтин Медоус, някои хора са позволили това събитие да засегне отрицателно мнението им за цялата Църква.
-
Защо е важно да осъзнаем, че грешните действия на някои членове на Църквата, не определят истинността на Евангелието?
Помолете един ученик да прочете на глас следното изявление на президент Хенри Б. Айринг от Първото Президентство:
„Евангелието на Исус Христос, което ние сме приели, силно осъжда хладнокръвното избиване на мъже, жени и деца. Наистина, то проповядва мир и прошка. Извършените (в Маунтин Медоус) много отдавна дела на членове на нашата Църква представляват едно ужасно и неизвинимо отклонение от християнското учение и поведение“ („150th Anniversary of Mountain Meadows Massacre“, 11 септ. 2007 г., mormonnewsroom.org/article/150th-anniversary-of-mountain-meadows-massacre).
Поканете ученик да прочете Еламан 5:12 на глас. Помолете учениците да следят текста, като търсят какво можем да правим, за да развиваме и поддържаме нашите свидетелства, за да може в трудни моменти, като например, когато чуем за случаи, когато членове на Църквата са спрели да живеят според ученията на Исус Христос, да не изгубим вярата си.
-
Според Еламан 5:12, какво можем да правим, за да развиваме и поддържаме нашите свидетелства? (След като учениците отговорят, може да напишете на дъската следния принцип: Можем да развиваме силни свидетелства, като изграждаме вярата си на основата на Исус Христос.)
За да илюстрирате този принцип, поканете един ученик да прочете следния абзац:
„Джеймс Сандърс е правнук на… едно от децата, които оцеляват в клането (и е член на Църквата). … Брат Сандърс… казва, че научаването, че неговият предшественик е бил убит в клането „не повлия на вярата ми, защото тя е основана на Исус Христос, не на някой човек в Църквата“ (Richard E. Turley Jr., „The Mountain Meadows Massacre“, с. 21).
-
Как вярата ни в Исус Христос може да ни укрепи, когато научим за случаи, когато членове на Църквата не са спазвали ученията на Спасителя?
-
Какво правите, което да ви помага да градите вярата си върху основата на Исус Христос?
Свидетелствайте за важността да спазваме ученията на Спасителя и да основаваме вярата си на Него и Неговото Евангелие. Поканете учениците да си помислят как по-добре могат да изграждат вярата си на основата на Исус Христос и да си поставят за цел да правят това.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Отговорност за Клането при Маунтин Медоус
Президент Хенри Б. Айринг от Първото Президентство прави следното изявление относно отговорността за Клането при Маунтин Медоус:
„Отговорността за клането е на местните ръководители на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в районите близо до Маунтин Медоус, които също са заемали граждански и военни ръководни постове, и върху членове на Църквата, действащи под тяхно ръководство. …
… Несъмнено, божественото правосъдие ще наложи уместно наказание на хората, отговорни за клането“ („150th Anniversary of Mountain Meadows Massacre“, 11 септ. 2007 г., mormonnewsroom.org/article/150th-anniversary-of-mountain-meadows-massacre).
Ричард Е. Търли-мл., помощник църковен историк и архивар, обяснява как висшите ръководители на Църквата в крайна сметка научават за клането. Той също обобщава последствията за някои от виновните:
„Макар че Бригъм Йънг и други църковни ръководители в Солт Лейк Сити научават за клането скоро след извършването му, разбирането им за това доколко са въвлечени в него заселниците и за ужасните подробности по престъплението, става постепенно. През 1859 г. те освобождават от призованията им коловия президент Айзък Хейт и други видни църковни ръководители в Сидър Сити, които участват в клането. През 1870 г. те изключват Айзък Хейт и Джон Д. Лий от Църквата.
„През 1874 г. териториални съдебни заседатели обвиняват девет мъже за ролята им в клането. Повечето от тях в крайна сметка са арестувани, макар че само Лий е даден на съд, осъден и екзекутиран за престъплението. Друг от обвинените минава на страната на щата и свидетелства и дава показания срещу останалите обвиняеми, докато други прекарват години бягайки от закона. Някои от членовете на милицията, които извършват клането, прекарват остатъка от живота си с ужасното чувство на вина и повтарящи се кошмари за стореното и видяното от тях“ (Ричард Е. Търли–младши, „The Mountain Meadows Massacre“, Ensign, септ. 2007 г., с. 20).
Хронология на събитията около Клането при Маунтин Медоус
Четвъртък, 3 септември 1857 г.: Един керван с приблизително 140 души, основно от щата Арканзас, преминава през Сидър Сити, щата Юта. Някои членове на кервана влизат в конфликт с някои от местните светии от последните дни. След като няколко члена на кервана отказват да бъдат арестувани, местните църковни и граждански ръководители в Сидър Сити искат позволение от Уилям Дейм, окръжен командир на местното опълчение в близкия Пароуан, да призове армията да се опълчи на емигрантите.
Петък, 4 септември 1857 г.: Уилям Дейм изпраща съобщение, в което казва на ръководителите в Сидър Сити да не предприемат действия спрямо емигрантите. Айзък С. Хейт и други ръководители в Сидър Сити създават план да убедят местните индианци да атакуват емигрантския керван. Хейт наема Джон Д. Лий от близкия Форт Хармъни да поведе атаката.
Неделя, 6 септември 1857 г.: Айзък С. Хейт председателства на едно събрание на съвета в Сидър Сити и уведомява и други местни ръководители за плана да се атакуват емигрантите. Някои ръководители възразяват на този план и убеждават Хейт да изпрати пратеник, Джеймс Хаслам, чрез който да поиска съвет от президент Бригъм Йънг по въпроса.
Понеделник, 7 септември, 1857 г.: Джон Д. Лий и индианците атакуват емигрантския керван при Маунтин Медоус. Джеймс Хаслам, носещ писмо, с искане за напътствие от президент Бригъм Йънг, тръгва от Сидър Сити за Солт Лейк Сити. Двама члена на армията от Сидър Сити атакуват двама емигранти, които са извън барикадата на кервана. Единият емигрант оцелява и се връща в барикадата, носейки новината, че местните заселници атакуват емигрантите.
Четвъртък, 8 септември 1857 г.: Някои светии от последните дни и индианци участват в още две атаки срещу кервана. Емигрантите успешно се отбраняват, но мъжете от Сидър Сити убиват още двама мъже, които се опитват да избягат и да потърсят помощ.
Сряда, 9 септември 1857 г.: Айзък С. Хейт пътува от Сидър Сити до Пароуан, за да се срещне с Уилям Дейм. Съветът в Пароуан решава емигрантския керван да бъде пуснат да си тръгне, но Хейт тайно лобира и получава позволението на Дейм да свика опълчението, за да атакува обсадените емигранти.
Четвъртък, 10 септември 1857 г.: Айзък С. Хейт се връща в Сидър Сити и се съветва с местни ръководители. Те отправят нареждания да се убият всички емигранти, с изключение на малките деца. Джеймс Хаслам стига Солт Лейк Сити, предава съобщението от Хейт и започва обратното пътуване към Сидър Сити с отговора на президент Йънг.
Петък, 11 септември 1857 г.: Местни членове на опълчението примамват останалите емигранти извън лагера им. Опълчението и индианците атакуват и убиват емигрантите, с изключение на 17 малки деца.
Неделя, 13 септември 1857 г.: Джеймс Хаслам се връща от Солт Лейк Сити с писменото указание от Бригъм Йънг емигрантите да бъдат пуснати да си вървят.
1859 г.: Федерални служители вземат оцелелите деца и ги връщат в Арканзас, за да живеят при роднини.
1870 г.: Президент Бригъм Йънг научава допълнителни подробности за клането и изключва от Църквата Айзък С. Хейт и Джон Д. Лий.
1874 г.: Девет мъже са обвинени от териториални съдебни заседатели за участието им в клането.
1875 г.: Джон Д. Лий е единственият виновник, който е даден на съд, но делото му не довежда до присъда.
1876 г.: Джон Д. Лий отново е даден на съд и е намерен за виновен за ролята му в клането.
Петък, 23 март 1877 г.: Джон Д. Лий е екзекутиран чрез разстрел при Маунтин Медоус.
Войната в Юта
В средата на 1857 г. ръководители на светиите от последните дни чуват слухове, че федералното правителство може да замести Бригъм Йънг с нов губернатор на територията на Юта, който ще бъде подкрепен от огромно количество федерални войски. Тези слухове са потвърдени на 24 юли от мъже светии от последните дни, които идват в Солт Лейк Сити от изток (вж. Ronald W. Walker, Richard E. Turley Jr. и Glen M. Leonard, Massacre at Mountain Meadows: An American Tragedy (2008 г.), с. 30). Ейбръхам Смуут, Джъдсън Стодард и Орин Портър Рокуел пристигат в Солт Лейк Сити на 23 юли с новини за приближаващата армия. На следващия ден те отнасят новината до каньона Биг Котънууд, където Бригъм Йънг и много светии отбелязват 10-тата годишнина от влизането на пионерите в долината Солт Лейк (вж. Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователната система на Църквата, 2003 г.), с. 369–370).
Президент Бригъм Йънг и други църковни ръководители считат, че приближаващите федерални войски имат враждебни намерения към светиите от последните дни. В началото на август 1857 г. църковните ръководители обявяват плановете за предотвратяването или спирането на войските да не навлязат в Юта. На 15 септември 1857 г. Бригъм Йънг обявява военен закон в територията. Той също „нарежда на Легиона Наву да се подготви за нахлуването. В почти всяка общност в Юта се ускоряват подготовките за защита. Той също инструктира епископите в селата да се подготвят да изгорят всичко, ако реално започнат военните действия“ (Church History in the Fulness of Times Student Manual, с. 371).
Членове на легиона Наву (Името е взето от териториалното опълчение на Юта) са изпратени да безпокоят федералните войски, докато те напредват към територията. „(Членовете на легиона) подпалват седемдесет и четири каруци, съдържащи достатъчно провизии, които да изхранят една голяма армия в продължение на три месеца. Те също залавят 1 400 от две хилядите глави добитък, придружаващи експедицията“ (Church History in the Fulness of Times Student Manual, с. 374). Това забавя придвижването на войските и им попречва да навлязат в долината Солт Лейк до настъпването на пролетта на 1858 г.
През март 1858 г. президент Йънг инструктира светиите да евакуират всички поселища в северна Юта. Светиите „скриват всички камъни, отсечени за храма Солт Лейк, и изравняват и покриват основата му, за да може парцелът да изглежда като изорана нива и да остане незасегнат“ (Church History in the Fulness of Times Student Manual, с. 376). Къщите и други сгради в Солт Лейк Сити биват напълнени със слама, за да може да бъдат изгорени, вместо да бъдат окупирани от армията. Над 30 000 светии се отправят към Прово и други градове в централна и южна Юта, където други членове на Църквата ги приютяват и се грижат за тях.
Ръководителите на Църквата и територията в Солт Лейк Сити разрешават конфликта с правителството на Съединените Щати чрез мирни преговори и договаряне. През април 1858 г. църковните ръководители приветстват в Солт Лейк Сити новия губернатор на територията, Алфред Къминг. Бригъм Йънг предава териториалните документи и печат на новия губернатор и установява сърдечни взаимоотношения с него. В началото на юни посланици, изпратени от президент Джеймс Бюкенън, пристигат в Солт Лейк Сити, носещи предложение за извинение пред светиите от последните дни. Църковните ръководители приемат това предложение, което оправдава легиона Наву от престъпление при действията им по нападението на кервана с провизии на армията. На 26 юни армията мирно навлиза в тихата и почти обезлюдена столица. Тъй като войските не обезпокояват имуществото на светиите, останалите в града светии не осъществяват заплахата да изгорят сградите. След като отсяда в града за няколко дни, армията си тръгва и създава нов стражеви пост на около 77 км югозападно от Солт Лейк Сити, който наричат Кемп Флойд. На 1 юли 1858 г. Бригъм Йънг нарежда на светиите да се завърнат по домовете си в северна Юта (вж. Church History in the Fulness of Times Student Manual, с. 375–377).
Какво се случва с децата на емигрантите, които оцеляват по време на клането?
Някои светии от последните дни вземат и се грижат за емигрантските деца, които оцеляват през клането. През 1859 г. федерални служители получават попечителство над тези деца и ги връщат на роднините им в Арканзас.
Наистина ли членове на емигрантския керван с каруци отравят индианци?
Ричард Е. Търли-мл., помощник църковен историк и архивар, обяснява:
„Някои традиционни истории от Юта за случилото се в Маунтин Медоус приемат твърдението, че отравянето също е допринесло за конфликта, че емигрантите от Арканзас умишлено са отровили един извор и един труп на бивол, близо до гр. Филмор в централна Юта, което предизвикало болести и смърт сред местните индианци. Според тази история индианците се разяряват и последват емигрантите до Маунтин Медоус, където те или извършват сами жестокостите или принуждават уплашени заселници светии от последните дни да се присъединят към тях в атаката. Историческите проучвания показват, че тези истории са неточни.
Макар и да е вярно, че част от добитъка на емигрантите измира по пътя, включително близо до гр. Филмор, смъртта изглежда настъпва в резултат на болест, която засяга стадата добитък през 50-те години на 19-ти век по сухопътните пътища. Хората прихващат болестта от инфектирани животни посредством рани или язви или като ядат заразеното месо. Без това съвременно разбиране, хората подозирали, че проблемът е причинен от отравяне“ („The Mountain Meadows Massacre“, Ensign, септ. 2007 г., с. 16).
Злощастни действия от членове на Църквата
Следното изявление от президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото Президентство може да ни помогне да знаем как да реагираме, ако научим за грешки на църковни ръководители:
„Откровено казано, имало е моменти, когато членове или ръководители на Църквата просто са допускали грешки. Може да е имало нещо казано или извършено, което да не съответства на нашите ценности, принципи или учения.
Предполагам, че Църквата би била съвършена, само ако се ръководеше от съвършени хора. Бог е съвършен и Неговите учения са чисти. Но Той действа чрез нас – Неговите несъвършени чеда – а несъвършените хора допускат грешки. …
Това винаги е било така и ще бъде така до съвършения ден, когато самият Христос ще управлява на земята.
За съжаление, някои са се препънали поради грешки, допуснати от хора. Независимо от това, вечната истина на възстановеното Евангелие, намиращо се в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни не е опетнена, принизена или унищожена“ („Елате и се присъединете към нас“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 22–23).
Клането при Маунтин Медоус
За повече информация за клането при Маунтин Медоус, отидете на Теми и обща информация на www.mormonnovini.bg и потърсете „Клането при Маунтин Медоус“.